Зовът на барабана [bg]

Роджър спря, но не можеше да се върне до огъня. Остана в сумрака, пот се стичаше по гърдите му, вслушваше се в шумовете отвън.

Сякаш бяха отприщени всички дяволи от ада. Какво ставаше там, за бога? Ужасна битка, очевидно. Но кой и защо?

След първия изблик, писъците като че ли намаляха, но все още се чуваха единични пронизителни крясъци и протяжни викове от централната поляна. Имаше и тътени; стонове и други шумове, характерни за яростна битка. Нещо се удари в стената на къщата; тя потрепери и един панел от дървесна кора се спука в средата.

Роджър погледна към вратата; не, пазачът не гледаше. Той се втурна към панела и започна да го разкъсва. Нямаше полза; дървесината се разнищи под ноктите му и не поддаваше. В отчаянието си той притисна око към дупката, която бе направил, опитваше се да види какво става навън.

Виждаше само малък участък от централната поляна, къщата отсреща и ивица отъпкана земя между тях. А над всичко това потрепващата светлина на огромен огън. Червени и жълти сенки се биеха с черни, населяваха въздуха с яростни демони.

Някои от демоните бяха истински; две тъмни фигури се понесоха пред него и изчезнаха от поглед, вкопчени в яростна схватка. Още фигури се мяркаха пред очите му, тичаха към огъня.

После той застина, притиснал лице към дървото. Можеше да се закълне, че сред неразбираемите викове на индианците чу как някой реве на келтски.

— Caisteal Dhuni! — изкрещя някой наблизо и се чу пронизителен писък. Шотландци — бели мъже! Трябваше да стигне до тях! Започна да забива юмруци в дървото като обезумял, опитваше да си проправи път през него. Келтският глас се провикна отново.

— Caisteal Dhuni! — Не, чакай… Господи, това беше друг глас! И първият му отговори. Do mi! Do mi! — Към мен! Към мен! И се надигна нова вълна от писъци, които заглушиха гласовете — жени, сега пищяха жени, гласовете им бяха дори по-силни от тези на мъжете.

Роджър се хвърли към стената с рамото напред; тя се разпука и разцепи още, но не поддаваше. Опита отново, и трети път, но без полза. Нищо в къщата не можеше да се използва като оръжие, нищо. В отчаянието си той се вкопчи във въжетата, стягащи едно от леглата и започна да го разкъсва с ръце и зъби, докато не разхлаби част от рамката.

Сграбчи дървото и дръпна; разклати го и дръпна отново, докато то не се откъсна със силен трясък. Задъхан, той държеше двуметровия кол със заострен връх. Стисна тъпия край под мишница и хукна към вратата, насочил другия край като копие към коженото покривало.

Изстреля се сред мрак и пламъци, сред шум, който смрази кръвта му. Видя фигура пред себе си и налетя. Мъжът отскочи встрани и вдигна тоягата си. Роджър не можеше да спре, нито да се обърне, а се просна на земята и тоягата прелетя на косъм от главата му.

Претърколи се, замахна диво с кола и го стовари върху главата на индианеца. Той залитна и падна върху него.

Уиски. Мъжът смърдеше на уиски. Измъкна се изпод гърчещото се тяло и се изправи, все още стискаше кола.