Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Абе ти си човек без възпитание! Знаеш го, дари ти два прескъпи пръстена — нали трябва да го поканиш, да види, че си му приятел! Когато види колко си любезен, ще получиш голям хаир! Пък ако не желаеш, пак го покани — аз ще му покажа гостоприемството си!
— Ти да не ме мислиш за скъперник? — възразил той.
— Може и да не си скъперник, но си невъзпитан! — рекла тя. — Покани го за утре вечер! Не го ли направиш, ще се разведа с тебе!
Направил той пръстена и на третия ден отишъл в дюкяна си.
По същото време Камр аз-Заман взел триста динара, отишъл при жената на бръснаря, дал й ги и тя рекла:
— Днес направи същото, както преди. И той сигурно ще те покани на гости! Пренощувай у него! Ще ми разкажеш сутринта какво ти се е случило. Вземи още четиристотин динара да ги дадеш на мъжа ми!
Всеки път, когато му се свършвали парите, момъкът продавал по някой камък. Сега направил същото, отишъл при златаря, а той скочил на крака и му подал третия пръстен. Момъкът казал:
— Аллах да те благослови, майстор на майсторите! Хубава ти е изработката, но камъкът не е, както ми се искаше! Имам още по-хубав! Вземи пръстена и го харижи на някоя от неволниците си! — измъкнал друг камък, дал му сто динара и рекъл: — Плащам ти го в предплата, защото те изморих!
— Ти вече си плати за цялата умора! — казал златарят. — Даде ми толкова много! За бога, не ми скършвай хатъра, бъди ми гост тази вечер!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че момъкът казал на златаря:
— Добре, приемам поканата ти, но трябва непременно да се върна в хана, да дам някои наставления на хората си и да им кажа да не ме чакат, че няма да нощувам с тях!
— Ще дойда там да те взема!
— Съгласен съм!
Златарят отишъл в хана още преди залез-слънце — било го страх от гнева на жена му, ако се върне без госта. Забрал Камр аз-Заман, завел го в дома си, поканил го в стаята с най-хубавата подредба. Жената го видяла още при влизането и му се възхитила. Двамата си поговорили, дошло време за вечеря, яли, пили, после донесли кафе и други напитки. Влязла при тях неволница, подала им чаши с някакво питие пред сън, те го изпили и заспали.
Влязла съпругата на златаря и видяла, че спят. Огледала Камр аз-Заман, объркал се умът й от хубостта му и си помислила: „Как може да спи жена, влюбена в такъв хубавец!“ Обърнала го по гръб и седнала на корема му. Дала воля на страстта си, засмукала бузите му в гореща целувка така, че по тях останали следи. Засмукала и устните му така, че в устата й потекла кръв. Но всичко това не угасило огъня й. Тя продължила да го целува, да го прегръща, да търка бедра в бедрата му, докато зората изгряла и утрото засияло. После пуснала в джоба му четири аметиста, излязла, изпратила неволницата с някаква билка за мирисане, тя я сложила в ноздрите им, те кихнали и се събудили.
— Майсторе — казал Камр аз-Заман. — Спахме повече от нужно, а времето минава!
— Приятелю! — казал златарят. — В тази стая се спи малко тежко! Колкото пъти заспя тук — все ми е така!
Неволницата им донесла закуска, двамата хапнали и излезли. Момъкът отишъл при жената на бръснаря и тя възкликнала:
— Виждам по лицето ти следа от късмета, който си преживял!
— Нищо не съм видял и усетил! — рекъл момъкът. — Вечеряхме със стопанина, вечерта се помолихме, спахме и се събудихме чак сутринта!
— А какви са тези смучки по шията ти, белези по бузите ти, рани по устните ти?
— Сигурно някой комар е направил всичко това!
— Така ще да е… — поусмихнала се жената на бръснаря. — А стопанинът има ли нещо подобно?
— Не, но съм чувал да се казва, че в някои стаи комарите не докосват брадатите, а хапят само голобрадите и чуждите!
— Така ще да е… — засмяла се пак стопанката. — А нещо друго не видя ли?
— Намерих в джоба си тези четири аметиста! Дал й ги момъкът, тя ги взела и се засмяла:
— Твоята възлюблена е сложила тези камъни в джоба ти! Тя ти дава знак: „Ако си влюбен, не заспивай! Който е влюбен, той не спи! Но ти си малък, подхожда ти само да играеш на ашици! Не те е обхванала сладката страст!“ Тя е дошла при тебе през нощта, видяла те е да спиш, захапала е бузата ти, с целувка е оставила белези по шията ти, дала ти е този знак! Но това няма да й стигне! Няма как тя да не те покани пак на вечеря! Отидеш ли — не заспивай! Пък после вземи петстотин динара и ела да ми разкажеш какво се случи. Тогава ще ти кажа как да продължим хитростта ни!