Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Тя премълчала, но огънят на страстта вече горял в сърцето й. А майстор Обейд продължил да разказва за прелестите на момъка, докато свършил работата си с пръстена. Подал й го и той станал точно по мярката на нейния пръст.
— Господарю! — рекла тя. — Много харесах този пръстен! Искам да е мой и да не го снемам от пръста си!
— Почакай, стопанинът му е щедър! — отговорил мъжът й. — Ще поискам да го купя! Ще ти го донеса, ако ми го продаде! Ако има друг такъв камък — ще купя камъка и ще ти направя същия!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Камр аз-Заман се върнал при жената на бръснаря, занесъл й сто динара.
— Дай ги на мъжа ми! — рекла тя и когато той ги дал, го запитала: — Направи ли, както ти казах?
— Да! — отговорил Камр аз-Заман.
— Върни се сега при шейха на златарите! — рекла тя. — Когато ти даде пръстена, ти го надени на крайчеца на пръста си, после бързо го свали и му кажи: „Майсторе, нещо си сбъркал — пръстенът е станал тесен! Вземи го и го дай на някоя от неволниците си!“ После извади друг камък, който струва седемстотин динара, и му кажи: „Вземи този камък! Вгради ми го в друг пръстен!“ Дай му трийсет динара, раздай и на работниците по два и кажи: „Тези пари са за вграждането, останалото — после!“ На сутринта ела тук с двеста динара, за да продължим започнатата хитрост!
Отишъл момъкът при златаря, поздравил го и запитал:
— Свърши ли работата?
— Разбира се! — отговорил златарят.
Извадил му пръстена. Момъкът го взел, сложил го на крайчеца на пръста си, после бързо го извадил, подхвърлил му го и казал:
— Нещо си сбъркал, майсторе! Тесен ми е на пръста!
— Да го разширя ли, търговецо? — запитал майстор Обейд.
— Не, няма нужда! Вземи го като дар и го дай на някоя от неволниците си! Той нищо не струва, някакви си петстотин динара, няма нужда да се мъчиш с него повторно! — извадил друг камък, който струвал седемстотин динара и казал: — Направи ми този! — подал трийсет динара, харизал и на всеки работник по два, а златарят възразил:
— Господине, ще го платиш, като свърша работата?
— Това е за вграждането, останалото — после! — рекъл момъкът. Оставил го и си тръгнал. Смаял се златарят от неговата щедрост, смаяли се и работниците. Върнал се той при жена си и й казал:
— Слушай, очите ми не са виждали по-щедър момък! Имаш късмет — той ми даде пръстена без пари, за да съм го подарял на някоя от неволниците си! — разказал й за станалото и продължил: — Мисля, че той не е търговски, а царски или султански син!
Колкото повече възхвалявал момъка, толкова растяла страстта на жена му към него. Тя си сложила радостно пръстена, а златарят отлял друг, малко по-широк от първия. Когато свършил, тя го сложила на пръста си до първия и възкликнала:
— Господарю, виж колко са хубави и двата на пръстите ми! Искам и двата да са мои!
— Потърпи, може да купя пък втория! — казал златарят.
А през това време Камр аз-Заман отишъл при жената на бръснаря, дал двеста динара, а тя му рекла:
— Сега пак иди при златаря. Щом ти даде пръстена, ти го сложи на пръста си, после бързо го снеми и кажи: „Майсторе, пак го сбърка — станал е твърде широк!“ Извади му друг камък за осемстотин динара и му кажи: „Вземи и направи този, пък онзи го дай на някоя от слугините си!“ Дай му още четирийсет динара, раздай и на работниците по три. После ела при мене с триста динара и ги дай на мъжа ми да си помогне при нужда, че е беден човек!
Отишъл той при златаря, поздравил го, оня го поканил да седне и му дал пръстена. Момъкът го сложил на пръста си, бързо го снел и възкликнал:
— Пак си сбъркал, майсторе, широк е! Абе, когато човек като мене донесе работа на майстор като тебе, трябва да му се вземе мярка! Но нищо! Вземи го и халал да е на някоя от неволниците ти! — после извадил камък, който струвал осемстотин динара и рекъл: — Вземи това и ми направи пръстен по мярката на моя пръст!
— Прав си, така трябваше! — казал майсторът и му взел мярка.
Извадил момъкът четирийсет динара и казал:
— Вземи това за вграждането, останалото — после!
Златарят отишъл у дома си и рекъл на жена си:
— По-щедър търговец от този няма! — и започнал да описва и раздува прелестите му, а жена му рекла: