Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Пробих един скъпоценен камък за царя и той ще ми даде това, което поискам! Отложих пожеланието си, за да се посъветвам с тебе! Какво искаш да пожелая?
— Ние имаме злато и него огън не може да го изяде! — рекла тя. — Но ако наистина ме обичаш, пожелай от царя глашатаи да разгласят по улиците на Басра всички нейни граждани да се събират в джамиите два часа преди петъчната молитва! Нито мало, нито голямо не бива да остава по улиците на града! Нека затворят вратите на джамии и къщи, като оставят дюкяните си отворени! Аз ще яхвам кон и заедно с неволниците си ще пресичам града! Никой не бива да ме вижда — нито от прозорец, нито от дупка! Ще погубвам всеки, когото срещна!
Върнал се майстор Обейд при царя и повторил пред царя какво искала жена му. Владетелят се съгласил да му даде исканото, глашатаите обявили из града царската воля, но търговците се възпротивили:
— Боим се кучета и котки да не ни изядат стоката!
Царят наредил тогава да затварят и животните в петъчния ден.
Оттогава тя излиза всеки петък два часа преди молитва, язди по улиците с неволниците си и никой не смее да мине през пазара, да надзърне през прозорец или дупка, защото ще се прости с главата си…
— Ето, това е всичко! — завършила жената. — Но, синко, ти само историята ли искаше да знаеш, или и да се срещнеш някак с жената на майстор Обейд?…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че момъкът отвърнал на жената:
— Майко, искам да се срещна с нея!
— Кажи ми, синко, какви скъпи съкровища имаш? — запитала тя.
— Майко, имам скъпоценни камъни от четири вида! — рекъл той. — Всяко парче от първия вид струва по петстотин динара, от втория — по седемстотин, от третия — по осемстотин и всяко парче от четвъртия вид струва по хиляда!
— Стани, синко, начаса! — рекла тя. — Вземи едно парче от по петстотин динара и потърси дюкяна на майстор Обейд. Поздрави го, поседни, извади онова парче и му кажи: „Майсторе, искам ей този камък да го сложиш в златен пръстен! Нека пръстенът не е голям, около един мискал да бъде, не повече, но да бъде добре изработен!“ После му дай двайсет динара, дай и на всеки работник по динар! Поговорете си, а влезе ли просяк — подхвърли му динар! Покажи, че си щедър! После си иди у дома, пренощувай, а щом се съмне, вземи сто динара и ги дай на мъжа ми — той е беден човек!
Излязъл момъкът от къщата, отишъл в хана, взел камък за петстотин динара, занесъл го на майстор Обейд. Старейшината на златарската задруга бил намръщен и мълчалив, облечен в богати дрехи. До него работели четирима работници.
— Мир вам! — поздравил момъкът. Шейхът отговорил на поздрава, сам го приветствал, поканил го да седне. Камр аз-Заман извадил камъка и рекъл: — Майсторе, искам да ми вградиш този камък в златен пръстен, колкото мискал да тежи, не повече! И хубав да го направиш! — извадил двайсет динара и добавил. — Това е за вграждането, останалото — като свършиш работата!
Раздал и по един динар на всеки работник. Двамата седнали да си поговорят и момъкът раздавал по динар на всеки просяк, който се отбивал в дюкяна. А майстор Обейд имал навик, когато правел нещо по-завъртяно, да работи у дома си, за да не научат работниците тайната на изработката на по-изисканите неща. Работел, а жена му — същото онова момиче — седяла при него. Той я гледал, вдъхновявал се и правел всичко в ръцете си от хубаво по-хубаво. Решил да направи и този пръстен у дома си.
— Какво искаш да направиш от този камък? — запитала го жена му.
— Да го вградя в златен пръстен! — отговорил той. — Този камък струва цели петстотин динара!
— А за кого е? — запитала тя.
— За един млад търговец хубавец! — отговорил той и започнал да й описва цялата хубост на момъка. Разказал й колко изискан и щедър е, колко сладко говори, какви благородни обноски има. И докато й говорел, неволно събудил у нея любов към него — много са красноречиви онези мъже, които описват на жените си хубостите на човек, който е щедър откъм парите! И когато в нея запламтяла страстта, тя запитала:
— А прилича ли той на мене по хубост? Може ли да се сравнява с мен по прелест?
— Той прилича на тебе по лице, пък и възрастта му е около твоята! — отговорил той. — Ако не се боях да не те обидя, щях да река, че е хиляда пъти по-хубав от тебе!