Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Какво беше направил? Как?
Не беше важно. Оживя. С отчаян вик се хвърли да стане и се олюля към чудовището. Трябваше пак да застане близо, да е твърде близо за замахване на щипците.
Толкова близо, че да…
Чудовището отстъпи малко и се спусна да захапе. Мандибулите се отвориха, страшните очи погледнаха надолу.
Каладин удари нагоре.
Звярът рухна, черупката почна да се чупи, краката се загърчиха. Шалан извика от скривалището си зад някаква скала. Кожата и дрехите ѝ бяха наситено черни.
Пропастното чудовище бе паднало върху Каладин.
Шалан изтърва листа — на него беше нарисувана тя самата и Каладин — и се завтече между камъните. Освободи се от чернотата, която я покриваше. Наложи се да остане близо до битката, за да могат образите да работят. По-добре щеше да е да ги прати по Шарка, но това беше трудно, защото…
Спря пред звяра, които още се гърчеше — грамада плът и черупка като лавина от паднали камъни. Шалан пристъпваше от крак на крак и не знаеше какво да прави.
— Каладин? — провикна се тя. Гласът ѝ беше треперлив в тъмнината.
Престани, заповяда си тя. Без страх. Надживяла си това. Пое дълбоко дъх и тръгна напред през огромните бронирани крака на чудовището. Опита да избута настрани една щипка, ала тя беше твърде тежка за нея, затова се покатери отгоре ѝ и се плъзна от другата страна.
Чу нещо и застина. Наблизо лежеше главата на чудовището с невиждащи огромни очи. От нея почнаха да се издигат духчета като дим. Същите като преди, само че… си отиваха? Шалан поднесе светлината на сферата си по-близо.
Долната половина на каладиновото тяло се подаваше от пастта на звяра. Всемогъщи във висините! Шалан зина и се завтече напред. Помъчи се да издърпа Каладин от затворената паст. После призова Меча и отсече няколко мандибули.
— Каладин? — продума тя и тревожно надзърна в устата на нещото откъм страната, където беше премахнала мандибула.
— Ох — стигна до нея слаб глас.
Жив е!
— Дръж се! — рече Шалан и взе да сече главата на чудовището, като се стараеше да не удря твърде близо до Каладин. Рукна лилав ихор с мирис на мухъл и покри ръцете ѝ.
— Малко е неудобно… — обади се Каладин.
— Жив си. Спри да мрънкаш.
Жив беше. Отче на Бурята. Жив. Трябваше да изгори цял куп молитви, щом се върнат.
— Вътре вони ужасно — слабовато рече Каладин. — Почти като тебе.
— Радвай се — отвърна Шалан, докато сечеше. — Ето, разполагам с приемливо запазен екземпляр пропастно чудовище — с дребния недостатък, че е мъртво — и го кълцам на парчета заради теб, наместо да го изучавам.
— Вечно ще ти бъда задължен.
— Впрочем, как влезе в устата му? — поинтересува се Шалан и отпра част от черупката с ужасен звук. Захвърли я настрани.
— Пронизах го през небцето — обясни Каладин. — В мозъка. Само това успях да измисля, за да убия проклетия звяр.
Шалан се наведе и вкара ръка през голямата дупка, която отвори. С известни усилия и още малко рязане на предните мандибули успя да му помогне и Каладин се измъкна отстрани на пастта. Изглеждаше като самата смърт — покрит беше с ихор и лицето му бе пребледняло от кръвозагуба.
— В името на Бурите — прошепна Шалан, когато Каладин легна на гръб върху камъните.
— Превържи крака ми — немощно рече той. — Останалото ще се оправи. Веднага ще заздравее…
Шалан огледа злощастния крак и потрепери. Приличаше на… на… Балат.
Нямаше скоро Каладин да ходи с този крак. Отче на Бурите, помисли тя и отряза полите на роклята си до коляно. Според указанията на Каладин, тя превърза крака му стегнато. Той явно смяташе, че няма нужда от турникет. Шалан го послуша — навярно той бе превързал далеч повече рани от нея.
Отряза и десния си ръкав, за да превърже една рана отстрани на торса му, където звярът беше почнал да го прехапва на две. После се настани до него. Чувстваше се изцедена. Стана ѝ студено, понеже краката и ръката ѝ бяха изложени на хладината на пропастното дъно.
Каладин пое дълбоко дъх. Лежеше със затворени очи на камъните.
— Два часа до бурята — прошепна той.
Шалан погледна небето да провери. Почти тъмно беше.
— Може и по-малко — отвърна тя. — Победихме го, но тъй или иначе сме мъртви, нали?
— Не е честно — каза Каладин. После се надигна да седне и изстена.
— Не трябва ли…
— Ба. Имал съм и много по-тежки рани.
Отвори очи и видя как Шалан учудено вдига вежда. Изглеждаше замаян.