Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не сполучи много. Острието прогори черупката и уби плътта вътре, та звярът гневно изтръби, ала щипката беше огромна. Все едно да отреже крайчеца от палеца на крака на противниковия войник. Проклятие. Той не се биеше със звяра, а само го дразнеше.
Съществото вече нападна по-злостно. Замахна с щипка. За щастие, в тясната пропаст то не можеше да се разгърне. Крайниците му опираха в стените и нямаше замах. Навярно по тази причина Каладин още бе жив. Едва смогна да се отмести от пътя на удара и пак се препъна в тъмнината. Почти не виждаше.
Щом другата щипка замахна към него, Каладин скочи на крака и хукна по-нататък по коридора, далече от светлината, през растения и плавея. Пропастното чудовище се спусна подире му с тръбен рев.
Каладин се чувстваше толкова бавен без Светлината на Бурята. Толкова тромав и нескопосен.
Чудовището беше близо. Каладин взе решението за следващия си ход по усет. Сега! Спря, олюля се и побягна обратно към звяра. Чудовището се забави с големи усилия, черупката му застърга по стените и Каладин се приведе и хукна под него. Удари с Меча нагоре и го заби дълбоко в долницата на съществото.
То зарева по-неистово. Явно Каладин наистина го бе ранил, понеже то веднага се надигна, за да се измъкне от острието. Сетне, докато Каладин мигне, пак си изви под себе си. Каладин видя как страшните челюсти идват към него. Хвърли се напред, но челюстите уловиха бедрото му.
По крака му плъзна ослепителна болка и той заудря с Меча, макар звярът да го размяташе насам-нататък. Стори му се, че улучи муцуната, но не можеше да знае.
Светът се завъртя.
Каладин падна и се търкулна.
Нямаше време за замайване. Всичко наоколо се въртеше. Каладин изстена и се обърна. Загубил бе Меча — нямаше представа къде е. Кракът. Не го усещаше.
Сведе поглед с очакването да види само неравен чукан. Далеч не беше толкова зле. Кръв, разкъсан панталон, ала не се виждаше кост. Изтръпването се дължеше на шок.
Умът му почна да преценява и се съсредоточи върху раните. А това не беше хубаво. В този миг му бе нужен войникът, а не лекарят. Чудовището се наместваше в пропастта. Парче от бронята на лицето му липсваше.
Махни се. Оттук.
Каладин се преобърна и застана на длани и колене, после със залитане се изправи на крака. Раненият крак донякъде му служеше. Щом стъпи на него, ботушът му джвакна.
Къде беше Мечът? Там, напред. Беше излетял далеч и се бе забил в земята близо до хвърлените от цепнатината сфери. Каладин закуцука натам, ала му беше трудно да ходи, какво остава да бяга. На средата на пътя кракът го предаде. Падна лошо и одра ръката си на някакъв шистокор.
Пропастното чудовище почна да тръби и…
— Ей! Ей!
Каладин се обърна. Шалан? Какво си въобразяваше, че върши тази побъркана жена — стоеше в пропастта и лудешки размахваше ръце? Как изобщо беше минала край него?
Пак извика да привлече вниманието на съществото. Гласът ѝ отекваше някак странно.
Пропастното чудовище се обърна от Каладин към Шалан и почна да напада.
— Не! — викна Каладин. Но каква полза от крясъци? Трябваше му оръжието. Стисна зъби, завъртя се и се постара с всички сили да се добере до Меча. Бурята да го отнесе. Шалан…
Измъкна Меча от земята, ала пак падна. Кракът просто не го държеше. Въртеше се, размахваше Меча, оглеждаше пропастта. Звярът удряше и тръбеше. Страховитият звук отекваше отново и отново в теснината. Каладин не видя труп. Успяла ли бе Шалан да избяга?
Раняването в гърдите явно само ядоса още повече проклетото създание. Главата. Единствената възможност на Каладин беше главата.
С усилие се изправи на крака. Чудовището спря да бъхти земята, ревна и се втурна към него. Каладин стисна Меча с две ръце, ала се олюля. Кракът се огъна под него. Опита да застане на коляно, обаче кракът съвсем поддаде. Каладин падна на една страна и едва не се рани с Меча.
Плясна в локва. Една от захвърлените сфери грееше пред него с ярка бяла светлина.
Пресегна се през водата, грабна я и стисна изстиналото стъкло. Светлината му бе нужна. В името на Бурите, животът му зависеше от нея.
Моля те.
Пропастното чудовище надвисна над него.
Каладин се напрегна и вдиша, сякаш се бореше за въздух. Като че някъде далеч… чу…
Хлипане.
Никаква сила не влезе в него.
Звярът замахна, Каладин се обърна и, странно, видя себе си. Вторият Каладин стоеше над него, по-висок, вдигнал меча. Беше поне наполовина по-голям от него.
В името на самите очи на Всемогъщия…, вцепени се Каладин, а чудовището стовари един от предните си крака върху фигурата до него. И не-Каладин се разпадна в облак Светлина.