Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Синко, пази тези скъпоценности — ще са ти от полза!
Взел Камр аз-Заман всичко това и потеглил за Басра…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Камр аз-Заман скрил майчините си скъпоценности в пояса и го затегнал на кръста си. Пътувал, що пътувал, до Басра останало само ден път. Там го нападнали разбойници, ограбили го, избили хората му и слугите му. Той се скрил между избитите, като напръскал лицето си в кръв. Разбойниците го помислили за умрял, взели стоката му и си отишли. Камр аз-Заман се изправил и тръгнал. Нямал нищо освен скъпоценните камъни в пояса си. Стигнал до Басра. Случило се да стигне в петък. Както му бил разказал дервишът, в града нямало хора. Видял той празните пазари и отворените дюкяни, пълни със стока. Хапнал, пийнал и се заоглеждал. В този миг чул отмерен тропот. Скрил се в един дюкян. Загледал се скришом и като зърнал онази девойка, обхванали го обич и страст, желание и любов. Когато девойките си отишли, хората се върнали на пазара. Той спрял при един златар, извадил един от четирийсетте камъка, който струвал хиляда динара, и му го продал. Пренощувал в един хан, на сутринта се преоблякъл, отишъл в хамама и излязъл от него като пълна месечина. Продал още четири камъка за четири хиляди дирхама, облякъл най-богати дрехи и тръгнал из улиците на Басра. Върнал се на пазара, влязъл при някакъв бръснар и обръснал главата си. Двамата се сприятелили и той го запитал:
— Чичо, аз съм от чужди краища! Вчера влязох в града и го заварих празен, без хора в него, жив човек нямаше, нито джин! — и му разказал какво бил видял.
— Синко! — казал бръснарят. — Не разказвай на друг за това! Не всички хора крият тайни! Млад си и се боя, че ако думите ти тръгнат от човек на човек, ще стигнат до онези, които засягат, и те ще те погубят! Хората в Басра умират от тази мъка! Всеки петък преди пладне те крият кучетата и котките си, всички се прибират и затварят вратите след себе си! Никой не може да минава из пазара, нито през прозорец да надзърта. И никой не знае откъде е това нещастие! Но тази вечер, синко, ще поразпитам жена си, тя ходи из къщите на големците! Ела утре и ще ти разкажа каквото съм научил от нея!
Момъкът извадил шепа злато и рекъл:
— Чичо, на ти това злато, дай го на жена си! — извадил втора шепа и рекъл: — А това е за тебе!
— Тогава, синко, постой тука! — казал бръснарят. — Аз ей сега ще отида при нея и ще се върна с верния отговор! — оставил го в бръснарницата, отишъл при жена си, разказал й за момъка и й рекъл: — Каква е тази тайна в този град, че да я споделя с момъка! На него толкова му се иска да узнае защо на хора и животни им е забранено да бродят из пазарите петък по пладне! Кажем ли му — голям хаир ще имаме от него!
— Иди го доведи! — отговорила тя. — Предопределеното вече е дошло!
Върнал се бръснарят в дюкяна, видял Камр аз-Заман да го чака, казал му какво е станало, и се разпоредил:
— Синко, да вървим при моята съпруга! Тя каза, че всичко било предопределено!
Повел го. Влезли при жена му, тя го поканила да седне. Камр аз-Заман й подал сто динара и рекъл:
— Майко, разкажи ми за това момиче! Коя е тя?
И жената на бръснаря заразказвала:
Синко, знай, че на султана на Басра донесли скъпоценен камък от царя на Индия. Пожелал да го шлифова, извикал всички шлифовачи и им казал:
— Който го шлифова, ще получи каквото поиска, но счупи ли го — ще му отсека главата!
— Царю честити! — изплашено заговорили те. — Скъпоценният камък лесно се поврежда. Не ни карай нещо, което не можем! Не можем да обработим и продупчим този камък, ала старейшината на гилдията ни е по майстор от нас!
— А кой е старейшина на златарската задруга? — запитал царят.
— Майстор Обейд! — отговорили те. — Той е опитен, има много пари и огромни знания! Нареди му да продупчи този камък!
Пратил царят да извикат майстор Обейд и му повторил условието. Майсторът нищо не отговорил, заел се с работата, шлифовал и продупчил камъка. Царят огледал изработката, останал доволен и му рекъл:
— Какво ще пожелаеш, майсторе?
— Царю честити, дай ми срок да си помисля до утре! — помолил Обейд.
Молбата си той отложил, защото искал да се посъветва с жена си. А жена му е същата тази девойка, която ти си видял на коня. Той много я обичал и не правел нищо, без да се посъветва с нея. Отишъл при нея и й казал: