Гаснещ зрак [bg]

Призраците минаваха покрай тях, очите им като сиви камъчета, вперени в нищото.

Няколко от малките войничета се катурнаха.

Лордът изпъшка, изправи се и избърса очите си.

— Сега — изхриптя той — започва с магия, или така поне ми казаха. Мощни заклинания, но най-мощното е онова, което никой не вижда. То е магията на самата война, ритуалните думи, които се хвърлят напред-назад, всеки се придвижва на мястото си… я ги изправи онези там, още не е време да падат. Но те всички са се съгласили. Няма никакъв избор. Трябва да се съгласиш на това първо, да го запредеш, мрежа, която да оплете всички. Никакъв избор, никакъв избор. Трябва да се направи. Извади меча. Няма никакъв избор, съгласни сме за това. Трябва да се съгласим за това най-напред. Никакъв избор, олеле, никакъв избор, о, колко тъжно, колко жалко. Никакъв избор. Повтаряй го непрекъснато и то става истина, разбираш ли? Никакъв избор! — Въздъхна и огледа бойците си. — Раздели ги на три. Центърът ще настъпи пръв. Крилата ще се разгърнат и ще оформят рогата — това е проста тактика, разбираш ли. Нищо хитроумно днес. Но чакай! Преди всичко това маговете трябва да влязат в двубой!

Вренек погледна към точещите се мъртви по пътя. Имаше много войници между тях.

— Какво правят маговете?

Старецът се намръщи.

— Не знам. Чакай да помисля. Магия. Структура трябва да има в това, за да не служи на нечестиви цели. Не може просто да е сила, която никой не разбира. Не метафора, значи, нищо общо с месото на поета. Хора я използват в края на краищата, нали?

— Милорд, не разбирам.

— Магия! Ако не това, значи онова, ако онова, значи не това! Очертай причината и следствието, напиши бележки и се преструвай, че такива неща налагат граници и правила, отменяния и забрани, всички тези въздържания, които кърмят мозъка с изобретателска наслада… фу! Месото на поета е по-добър начин да се види това. Месо, което да се стисне, докато кръвта закапе. Месо, което да предизвика мисли за дране, нещо отсечено от някое невидимо тяло, труп на гигант, лежащ невидим в гората или сред хълмовете, или сред буреносни облаци в небето. Плътта в една ръка, капе гореща, уловът на касапина на света, където всичко приканва сатъра и ножа, където всичко трябва непременно да бъде безжизнено, за да понесе срязването, студеното празно посичане! Но виж! Отрязаната плът още кърви и има топлина, и нещо пулсира — тръпката на ранените нерви. — Замълча да си поеме дъх и посочи Вренек с пръст. — Поетът знае, че то е живо. Касапинът вярва, че е мъртво. И тъй, дарът от едната страна, а от другата — получателят на този дар, чародеят, касапинът, слепият тромав кучи син.