Гаснещ зрак [bg]

„Нашият неохотен Баща Светлина, който вече се движи като кукла, оплетена в кълбо от конци. Все пак трон го чака и щом Урусандер седне на него, Хун Раал не може да посегне по-нависоко.“

Тайните ѝ писма с Емрал Ланеар ясно показваха, че двете Върховни жрици разбират политиката на това, което предстоеше. „Още тази вечер ще тръгна за Карканас и в компанията на легиона на Урусандер ще мина по мостовете и ще поискам Цитаделата. И ще бъда посрещната от Емрал Ланеар, и пред всички двете ще се прегърнем като стари приятелки.

А в Залата на Нощта Майка Тъма ще трябва да ни признае. Ще трябва да се изправи пред нас и да приеме неизбежното.“

— Тази битка ще е бляскава — каза внезапно Сагандер и стресна и Синтара, и задрямалата Шелтата Лор. Дъщерята на Тейт Лорат се беше наранила по време на похода, когато един подхлъзнал се кон неволно стъпи на крака ѝ и счупи кости. Сега седеше точно срещу Сагандер, превързаното ѝ ходило заемаше пространството, където щеше да е липсващият му крак, и Синтара знаеше добре, че позата не е случайна.

„Продажно дете. Наумила съм си да я дам на Емрал Ланеар, защото от нея ще се получи чудесна храмова курва. Нея и наставничката ѝ, Ренар. Такива жени са достойни за презрение и нищо друго. Но имат стойност все пак, като неща за ползване.“

— Ще бъда свидетел — продължи Сагандер. — И ще запиша, както подобава на истински историк.

— Може и да няма битка — каза Синтара.

Сагандер се намръщи, отпи отново от шишето и облиза устни.

— Сухият зимен въздух е проклятие — промърмори и поклати глава. — Върховна жрице, разбира се, че ще се бият. Гърбовете им са до стената — ха, градската стена всъщност.

— Благородниците все още държат земите и богатствата си — изтъкна Синтара. — Да заложат всичко на едно поле… не, те не са глупаци, историко. Няма да се оставят лесно да ги лишат от привилегиите им. Бих се обзаложила — заключи тя, — че ще бавят. Щом се струпаме и дните станат месеци, ще започнат да сеят раздор.

— Верността на легиона…

— Свършва, когато легионът се разпадне — каза тя. — Стане ли това, ще избуят алчност и ламтеж за имоти. Приятели ще се изпокарат и ще се разделят.

— Трябва само да обявим разширение на границите ни — каза Сагандер. — Това ще гарантира, че има достатъчно земя за раздаване.

Шелтата Лор изсумтя.

— Историко, погледнете някоя карта преди да говорите толкова глупаво. Границите ни са груби не случайно. Обкръжени сме от бедна земя, някогашен дом на диви стада, които вече ги няма. Който и заселник да се опита да разоре земята, ще се провали. На север са джелеките, вече изтласкани докъдето могат да стигнат — ако подновим тази война, сър, ще се изправим срещу един крайно отчаян враг и ще бъде бой до смърт и без пощада. Но, о, точно така, няма вече да имаме нашия легион, нали? Изтокът е на мръсното влияние на Витр, докато форулканите са на юг. Запад? А, но вие знаете този път достатъчно добре, нали?