![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Сагандер се навъси ядосано.
— Не си въобразявай, че знаеш повече от тези над теб, дете. Напълно си давам сметка за географските ни ограничения. Натискът трябва да е на юг и запад. Както казваш, познавам, вече от първа ръка земята на азатанаите и ти казвам: те са я отстъпили. А на юг, е, форулканите са победени. Те живеят в страх от нас. — Махна с ръка. — Боят, който би могъл да дойде от това, можем да го оставим на легиона Хуст.
— Да, разбира се. — Шелтата се усмихна. — И предполагам, ще бъде много полезна информация да ги наблюдаваме днес, тези вгорчени каторжници и отхвърлени от обществото несретници.
— Във всеки случай трябва само да разчистим горите, за да намерим още орна земя.
— А съдбата на Отрицателите?
— Не си внимавала — сопна се Сагандер. — Повечето жени и деца са били избити. Не, тяхното време е свършило и като толкова много други горски същества, те ще изчезнат.
— И никаква жал за тях ли не изпитвате, историко?
— Жал? Загуба на усилие.
— Но не и когато стане дума за собствения ви недъг — каза Шелтата.
Сагандер я изгледа с гняв.
— Млъкни, Шелтата — каза Синтара с уморена въздишка. — Всички ние си имаме отредените ни роли, в края на краищата, които да ангажират мислите ни. Погледни себе си по-добре, и съдбата, която скоро ще те споходи. — Усмихна се на младата жена. — Виждам как вече си разтваряш краката в някоя храмова килия. Да те подарим ли на Майка Тъма?
— Ами, Синтара, кой знае? Ще видя дали старата килия още си е там, нали? Макар да допускам, че на чаршафите ще им трябва голямо пране, с хубав плосък камък да изтърка най-мръсните петна, ако такова нещо изобщо е възможно.
С хладна ярост, Синтара замахна, магическо изригване на груба сила, която трябваше да удари Шелтата в лицето. Вместо това силата бе някак отклонена и изтрещя във вратата на каретата. Парчета дърво се пръснаха и удариха Сагандер и Синтара. Върховната жрица изпищя, посегна към лицето си и напипа трески, щръкнали от страните ѝ. Отдръпна дланите си и зяпна стъписана прясната кръв, която ги беше покрила.
Сагандер междувременно се беше стиснал за гърлото, от което стърчеше голяма треска; и кръвта бликаше на тласъци и се изливаше в скута му. Синтара изгледа намръщено историка. Твърде много бе тази кръв и в очите му се четеше ужас.
Невредима, Шелтата също гледаше безизразно Сагандер и видя как се задави, а след това спря да диша, удавен в червена каша.
Впрягът беше спрял рязко при взрива на магията, уплашените коне цвилеха пронизително. Разнебитената врата бе изтръгната от пантите и Инфайен Менанд се надвеси през нея. Тъжните ѝ очи огледаха поразиите, а след това, когато Сагандер се отпусна безжизнено на седалката, тя се пресегна и го издърпа навън.
Синтара видя как жената пусна тялото на стареца на каменистия път, погледна го за миг, докато наоколо бързо се трупаха други, а после отново се наведе в каретата и впи поглед във Върховната жрица.
— Не си ослепяла? Късмет имаш. Но да отприщиш магия вътре в карета? Наистина, какво те е прихванало, та да проявиш такава глупост, Върховна жрице?
Докато Синтара се мъчеше да отговори — все още стъписана от кръвта по ръцете си и мокрите вадички по бузите си, — Шелтата Лор се намеси:
— Капитане, мисля, че бих предпочела да яздя коня си, колкото и да е болезнено.
Инфайен примига към младата жена.
— Докато ти си невредима. Любопитно.
— Гневът ѝ не улучи целта си. Е, ще ми подадете ли ръка, капитане?
Инфайен хвърли още един поглед към Синтара, сви рамене и се пресегна да помогне на Шелтата да слезе от каретата.
И остави сама Синтара с раните ѝ и прогизналата седалка срещу нея, от която все още капеше кръв.
Почти в истерия, Върховната жрица изкрещя на слугите си да дойдат веднага.
Когато лорд Урусандер слезе и се наведе над мъртвия историк, Ренар остана на коня си. Видя Хун Раал, подкарал назад от авангарда.
Няколко жрици се бяха качили в каретата, откъдето все още кънтеше гласът на Синтара, стъписан и гневен. Капитан Инфайен Менанд помагаше на Шелтата Лор да стигне до чакащия наблизо кон, но куцащата млада жена изглеждаше иначе невредима: не беше опръскана с кръв и нищо в държането ѝ не издаваше ужаса от току-що случилото се вътре.
Ренар присви за миг очи към ученичката си, а след това Хун Раал спря до Инфайен. Казаха си тихо няколко думи, преди Смъртният меч да слезе и да отиде при Урусандер, който вече се изправяше над трупа на Сагандер.