Гаснещ зрак [bg]

Лорд Драконъс седеше в тъмното, неподвижен в стола с високия гръб до незапалената камина. Въздухът беше студен, безжизнен, но в стаята беше някак душно.

Келарас влезе и затвори вратата.

— Милорд.

Може би Драконъс беше заспал, защото се сепна и леко се изправи.

— Капитане.

— Трябваше да дойда, милорд, за да ви кажа за предстоящата аудиенция с лорд Аномандър.

— Да. Ще говоря с него. Много неща имаме да обсъдим.

— Вместо това — продължи Келарас — трябва да ви уведомя, че Аномандър е тръгнал със Силхас Руин към долината Тарнс. Легионът на Урусандер се приближава. Ще има битка преди залез-слънце.

Драконъс дълго помълча, а след това се надигна от стола.

— Къде са моите Домашни мечове?

— Тръгват за битката, милорд.

— Не се бяхме разбрали така.

Келарас не отвърна.

— Кой е поел командването им, капитане?

— Лорд Аномандър е решил да отхвърли забраната на Майка Тъма. Той командва силите на Тайст Андий.

— А благородниците?

— Те също се събират за битката, милорд. Всички присъстват, със своите Домашни мечове. Също така легионът Хуст се връща при нас, не както беше някога, но все пак…

Драконъс подмина капитана и отвори широко вратата. Тръгна по коридора и Келарас го последва.

„Проклето пале отново, хукнало нанякъде, където не му е мястото. Да можех да отворя някоя врата, от която и да е страна на този коридор, и просто да изляза от тази бъркотия. Да се озова в празна стая, място на тишина, достатъчно голямо, за да погълне ехото на бушуващия ми ум.“ Но каза:

— Милорд, ще тръгнете ли след тях?

— Ще си взема своето — отвърна Драконъс.

— В Залата на Нощта, милорд, вие отстъпихте на молбата на Силхас Руин…

— Той ме измами и ще разбера дали брат му е бил част от това.

— Сър, присъствието ви…

Драконъс спря и се обърна към Келарас.

— Аномандър разбира от чест. Поне разбираше някога.

— Той ще ви върне Домашните мечове, милорд. Сигурен съм.

— И ще ни остави да се оттеглим от този фарс?

Келарас кимна.

— Така вярвам за господаря си, милорд.

Драконъс се озъби.

— Макар и само за да запази верността на благородниците.

— Сър, ще го накарате ли да избира?

Драконъс се обърна отново и след малко прекосяваха залата. Консортът остана безразличен към шарката на Терондай под ботушите му.

Не бяха сами в просторното помещение. Върховната жрица и историкът стояха наблизо, все още с връхни облекла, спрени от внезапната поява на Драконъс. Келарас видя на лицата на двамата неоправдана тревога и се зачуди на това, щом се поклониха на Консорта.

— Милорд — каза Емрал Ланеар. — Раздвижва ли се най-сетне Майка Тъма? Ще ме посъветва ли какво трябва да се направи?

Драконъс я подмина, без да отвърне.