Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Не разклащай огъня в раната!
— Непременно трябва да ни разкажеш! — настоял бащата.
И дервишът заразказвал:
Знаеш, че съм дервиш, който броди по градове и села, за да възхвалява вечно творбите на онзи, който е създал деня и нощта! Случи се така, че веднъж отидох в град Басра. Бе петък по пладне. Дюкяните бяха отворени, пълни със стока, но хора в тях нямаше — нито мъже, нито жени, нито момчета, нито момичета. Празни бяха и улиците — нито кучета, нито котки. Бях гладен. Взех една гореща питка от фурната на някакъв хлебар, влязох в дюкяна на някакъв бакалин, натопих питката в масло и мед. Хапнах, отидох в дюкяна на някакъв продавач на напитки, пих каквото намерих. Видях отворена кафеджийница, влязох, видях на огъня джезвета, пълни с кафе. Нямаше никого, пих до насита и си рекох: „Чудна работа! Дали смъртта не е дошла в този град и всички са измрели наведнъж, или са се изплашили от нещо и са избягали, без да успеят дори да затворят дюкяните си!“
Докато стоях така, чух отмерен тропот. Изплаших се и се скрих зад една стена. Надзърнах и видях неволници като луни да се разхождат из пазара, с открити лица, без покривала. Бяха четирийсет двойки, сиреч осемдесет неволници. Една яздеше жребец, който не можеше да мести нозете си от златото, среброто и скъпоценностите по нея. Тя също бе с открито лице, бе облечена в най-пищни дрехи, цялата бе обсипана с украшения и драгоценности. От четирите й страни стояха четири неволници с оголени мечове — дръжките им бяха от изумруди, а каниите — изплетени от най-редки и скъпи метали. Когато стигна до мястото, където се бях скрил, тя придърпа юздите на коня и рече:
— Момичета, чух някакъв шум! Да не се е скрил там някой, който иска да види откритите ни лица!
Претърсиха те дюкяна пред кафенето, където се бях скрил, а аз съвсем се бях прилепил до стената, замръзнал от страх. Измъкнаха някакъв мъж и рекоха:
— Господарке, намерихме този мъж!
Тя се обърна към една от неволниците с меч и й нареди:
— Отсечи му главата!
Пристъпи тя и му отсече главата, оставиха го проснат на земята и продължиха пътя си. Ужасих се.
Полека-лека хората се появиха след около час, пръснаха се из пазара, някои оглеждаха убития. Тайно се измъкнах от мястото си, никой не ми обърна внимание. Но любовта към тази мома закипя в сърцето ми. Поразпитах тайно за нея тук и там, но никой нищо не ми каза. Напуснах Басра, но тази обич трепка в сърцето ми и до днес. Когато видях сина ти, разбрах, че само той е лика-прилика на онази девойка. Образът му ми напомни за нея, в сърцето ми пламна отново огън. Ето поради това се разплаках…
Разплакал се дервишът още по-горчиво и добавил:
— Господине, заклевам те, отвори ми вратата и ме пусни да си ходя!
Отворил търговецът вратата и дервишът си отишъл…
Когато Камр аз-Заман чул думите на дервиша, страстно заобичал тази девойка, обхванала го безкрайна любов към нея, развълнувало го желание. На сутринта той казал на баща си:
— Татко, всички търговски синове пътуват по чужди градове. Няма нито един, на когото баща му да е отказал да пътува! Защо не ми приготвиш малко стока за продан, да тръгна с нея на път и да си опитам късмета?
— Синко! — казал бащата. — Само търговците с по-малко пари изпращат децата си в далечни земи. Аз имам много пари и не искам повече! Боя се за тебе, че ти си толкова рядка хубост, с невиждана красота!
— Татко! — рекъл синът. — Искам само да ми приготвиш стока, за да замина! Ако ли не — ще избягам дори без пари и без стока!
Когато видял, че синът му е твърдо решен да отпътува на всяка цена, бащата казал на жена си:
— Синът ти иска да му приготвя стока и да тръгне по чужди земи!
— А какво ти пречи да го сториш? — запитала жена му. — Такъв е обичаят у търговските синове!
— Но повечето търговци са бедни! — възразил той. — Те търсят повече пари, а аз пари си имам много!
— Повече хаир не вреди! — рекла тя. — Ако ти не му разрешиш, аз ще му приготвя стока с мои пари!
— Боя се за него! — пак възразил той. — Гурбетът е мъка!
— Не се бой от гурбет, който носи печалба! — рекла тя. — Иначе детето ще замине, ще го търсим и няма да го намерим!
Съгласил се накрая търговецът, приготвил стока за деветдесет хиляди динара за сина си, майка му пък му дала кесия с четирийсет скъпоценни камъка, най-малкият от които струвал поне петстотин динара, и му рекла: