Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Моята вечеря беше вкусна, изобилна и разнообразна и аз прислужвах на красивата двойка като частно лице, което има за гости своя княз и неговата любима. Видях М.М. очарована от моето почтително държане към нея и от моите забележки, които караха посланика да ме слуша с голям интерес. Макар че както подобава на първа среща, тонът на разговора беше по принцип сериозен, той не изключваше фин хумор, а в тази област господин Де Берни беше французин в пълния смисъл на думата. Пътувал съм много и съм изучавал хората както индивидуално, така и групово, но истинска общителност съм намирал само у французите, защото единствено те умеят да се шегуват, а финият и изтънчен хумор оживява разговора, прави обществото приятно.
Весели думи придружаваха хубавата вечеря през цялото време, любезната М.М. насочи умело разговора върху романтичния случай, чрез който се бе запознала с мен. По този повод ние заговорихме съвсем естествено за моята страст към Ч.Ч. и тя даде за прелестното момиче едно извънредно интересно описание, което посланикът слушаше толкова внимателно, като че ли никога не бе виждал Ч.Ч. Това спадаше в неговата роля, тъй като не му бе известно, че знаех, че той е наблюдавал от своето скривалище глупава ми нощна среща с нея. Той каза на М.М., че би му доставило най-голямо удоволствие, ако тя я беше взела със себе си на нашата вечеря.
— Бих се изложила — отговори хитрата калугерка, — на много голяма опасност и рискът би бил много голям. Но, — продължи тя, като се обърна благородно и любезно към мене, — ако ви е приятно, мога да ви събера с нея в моето казино на вечеря, тъй като ние спим в една и съща стая.
Това предложение много ме учуди, но моментът не беше удобен да оставя да се забележи учудването ми.
— Удоволствието човек да бъде с вас, многоуважавана — възразих аз, — не може да се сравни с нищо друго. Все пак признавам, че срещу едно подобно благоволение не бих бил нечувствителен.
— Тогава ще помисля за това.
— Но — каза сега посланикът, — мисля, че ако взема участие в срещата и аз, бихте направили добре да я предупредите.
— Това не е нужно — казах аз, — тъй като ще й пиша да извърши сляпо всичко, което мадам ще й каже. Ще изпълня това си задължение още утре.
След това помолих посланикът да бъде снизходителен към едно петнадесетгодишно момиче, което няма още никакъв житейски опит. И му разказах историята на О’Морфи, която му направи голямо удоволствие. Помоли ме да му покажа портрета й и ми съобщи, че тя е все още в Еленовия парк и кралят, от когото тя има вече дете все още е възхитен от нея. В осем часа221 моите гости се сбогуваха много доволни и аз останах сам в моето казино.
За да изпълня обещанието си, дадено на хубавата калугерка, на следната сутрин писах на Ч.Ч. Предадох писмото на Лаура и отидох в казиното в Мурано, където икономката ми връчи следното писмо от моята М.М.
„Не бих могла да се надявам на спокойна нощ, скъпо съкровище, ако не освободя душата си от известни угризения, които я измъчват. Може би ти се съгласи с плана да вечеряме четирима с нашия приятел само от учтивост. Бъди откровен, мое сърце, тъй като, ако срещата не ти е приятна, ще я отменя веднага, без ни най-малко да те изложа. Разчитай на мен! Но ако чистосърдечно си съгласен, то всичко ще стане съгласно уговореното. Вярвай ми, обичам твоята душа по-силно от твоето сърце, исках да кажа твоята личност. Адио!“
Нейният страх беше естествен, но един фалшив срам ме възпираше да взема думата си обратно. М.М. ме познаваше добре и като опитен психолог ме хвана на слабото ми място.
Отговорих й следното:
„Очаквах писмото ти, мила приятелко, в това сигурно не се съмняваш, защото познавайки ме основно, трябва да знаеш, че и аз те познавам. Да, познавам твоя ум и знам каква представа трябва да си си съставила за моя, защото чрез моите софизми съм се показал пред теб в цялата си слабост и раздразнителност. Изкупувам това, мила приятелко, при мисълта, че се съмняваш в мен и поради това твоята нежност трябва да е малко поотслабнала. Моля, забрави моите своенравности и повярвай, че за в бъдеще моята душа ще бъде винаги в съзвучие с твоята. Уговорената вечеря трябва да се състои, тя ще бъде за мен едно удоволствие, но позволи ми да ти кажа, че дадох съгласието си повече от благодарност, отколкото от учтивост. Ч.Ч. е млада и съвсем няма да ми е приятно, ако започва да се учи как да се движи в общество. В кое училище би могла тя да се научи по-добре отколкото под твоето настойничество? Предоставям я на теб и ще ми направиш удоволствие, ако за в бъдеще й посвещаваш приятелските си грижи и удвоиш към нея добрината си, ако това изобщо е възможно. Опасявам се само, че ще я убедиш да стане калугерка, ако това стане, ще бъда вечно неутешим. Твоят приятел ме плени напълно, той е един разумен и прелестен човек.“
221
Около среднощ. — Б.пр.