Приключенията на Казанова

Тъй се извърши щастливото помирение. Спокойствието, с което съзнанието за задоволство изпълни душата ни, беше тъй да се каже удвоило щастието ни, и ние се засмяхме високо, когато забелязахме, че аз бях още с наметка и маска. След като се насмяхме до насита, се демаскирах и я попитах дали наистина на нашето помирение не е присъствувал свидетел.

Тя взе един свещник, хвана ръката ми и ме заведе в стаята пред голям шкаф, в който предполагах и по-рано, че се крие тайната. Когато го отвори, отмести една дъска настрана. Видях пред нас врата и през нея влязохме в хубав кабинет, снабден с всичко необходимо за някой, който би искал да прекара няколко часа в него. Над софата се намираше една подвижна дъска. М.М. я отмести настрана и през двадесет дупки, поставени близо една до друга, аз обхванах с погледа си всички части на стаята и се убедих, че любопитният приятел на моята хубавица е могъл да наблюдава съвсем удобно шестте действия на представлението, което природата и любовта му бяха подготвили. И мисля, че не е бил недоволен от артистите.

— А сега — каза М.М. — искам да задоволя любопитството ти, което ти от предпазливост не си доверил в писмото си.

— Но ти не можеш да знаеш.

— Мълчи, любимо сърце, любовта не би била божествена, ако не можеше да отгатва, тя знае всичко! Не е ли вярно, че искаш да знаеш дали в съдбоносната нощ, която ми струва толкова сълзи, при мен не е бил моят приятел?

— Съвсем вярно.

— Е, да. Той беше там и за това ти не бива да се сърдиш, тъй като сега той е във възторг от теб. Той е възхитен от твоя характер, от твоята любов, от твоите чувства и от твоята справедливост. Той не можеше да се начуди на верността ти и одобрява напълно страстта, която ти ми вдъхна. На сутринта той ме утешаваше, като ме уверяваше, че е невъзможно да не се върнеш при мен, когато ти изясня чувствата си, чистотата на намеренията си и искрената си вяра.

— Но вие често трябва да сте заспивали, тъй като е невъзможно човек да прекара в тъмно осем часа, без да продума нито дума.

— Будни ни държеше най-жив интерес. От друга страна, на тъмно стояхме само когато бяха отворени дупките за гледане. По време на ядене дъската бе изместена отново напред и при пълно мълчание ние чувахме всичките ви думи. Интересът, който държеше буден моя приятел, беше даже по-голям от моя. Той ми каза, че досега не е имал никога такава възможност да изучава човешкото сърце, а сигурно, ти никога не си преживявал такава мъчителна нощ. Той те съжали. От Ч.Ч. бяхме възхитени. Просто необяснимо е как едно петнадесетгодишно момиче можа да ме защити тъй умело само с помощта на природата и истината. Тя трябва да има ангелска душа. Ако се ожениш за нея, ще имаш божествена жена. Нейната загуба ще ме направи нещастна, но твоето щастие ще ме обезщети напълно. Знаеш ли, мили приятелю, не разбирам как можа да се влюбиш в мен, след като я познаваш и не разбирам също как тя не ме презира, след, като знае, че съм й откраднала твоето сърце! Моята Ч.Ч. има наистина нещо възвишено в чувствата си. И знаеш ли защо тя ти е разказала за нашите невинни любовни игри? Каза ми, че за да освободи съвестта си от упреците, които си е отправила, че с това в известен смисъл ти е изневерила.