Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
По този начин се поставих доброволно в невъзможност да отстъпя, но поради познанията ми на човешкото сърце през главата ми минаха множество мисли. Разбрах лесно, че посланикът без съмнение беше влюбен в Ч.Ч., че той беше говорил с М.М. за това и че последната не беше в състояние да попречи на неговата любов. Естествено като вярна ученичка на господин посланика тя трябваше да се съгласи с всичко, което можеше да поощри неговата страст. Разбира се, без моето съгласие не можеше нищо да направи и работата й се бе сторила твърде трудна, за да ми предложи срещата по такъв начин. Те постъпиха така, като че ли без особено намерение насочиха разговора за това, а аз от учтивост, а може би и от убеждение одобрих плана и по този начин влязох в мрежата им. Посланикът, чиято професия беше интригантството, беше постигнал напълно своята цел. Захапах примката точно както той искаше. И не ми оставаше нищо друго, освен да направя весело лице на лошата шега, било за да не изглеждам като някакъв глупав дебелак, било, за да не се покажа неблагороден към един човек, който ми бе засвидетелствувал нечувано благоволение. Но резултатът от цялата тази коварна игра явно щеше да бъде охлаждане на чувствата ми както към едната, така и към другата ми любовница. Всичко това М.М. беше почувствувала съвсем вярно след завръщането си вкъщи и за да се запази и предотврати всяка опасност, тя ми пишеше веднага, че би провалила плана, ако не го одобря, но тя знаеше предварително, че няма да приема предложението й. Суетността е по-силна от ревността. Тя забранява на онзи, който не иска да мине за глупав, да се покаже ревнив, особено пред такива, у които липсата на тази ниска страст изпъква очебиещо.
На следния ден отидох доста рано в казиното и намерих там посланика, който ме прие най-приятелски. Той ми каза, че ако ме бе познавал в Париж, би ме въвел лесно в двора, където според него бих създал щастието си. Когато днес мисля случайно за това, си казвам: възможно е, но какво бих спечелил. Като много други вероятно и аз бих станал жертва на революцията. Същото би постигнало безсъмнено и него, ако съдбата не му бе определила да умре през 1794 г. в Рим. Той умря богат, но нещастен, ако не е променил преди смъртта своите разбирания, но не вярвам в това. Запитах то дали му харесва Венеция, а той ми отговори, че се чувствува много добре, тъй като се радва на отлично здраве и срещу много пари може да си достави по-добре от другаде всички удоволствия от живота.
— Съмнявам се дали ще ме оставят още дълго време на поста ми тук. Но, моля, запазете това за себе си, не бих желал да огорчавам М.М.
Водехме още такива тъй да се каже доверителни разговори, когато влязоха М.М. и нейната млада приятелка. Последната силно се изненада, като ме видя с друг господин. Но я насърчих, като я посрещнах най-нежно, а тя се успокои напълно, когато видя, че непознатият беше възхитен да чуе, че на отправения му към нея комплимент тя отговори с хубав френски език. Това даде възможност на двамата да възхвалят познанията и умението на учителката, от която тя бе научила тъй добре езика.
Ч.Ч. беше очарователна. Нейният оживен и все пак скромен поглед като че ли ми казваше: ти трябва да бъдеш мой! Едновременно с това исках да я видя да блести и това двойно чувство ми помогна да превъзмогна една позорна ревност, която би ме завладяла. Насочвайки разговора на теми, за които знаех, че е запозната с тях, й дадох възможност да прояви своя естествен ум, а аз имах задоволството да я видя, че блести.
Отрупана с одобрение и ласкателства, разгорещена от израза на задоволство, което тя четеше в моите погледи, Ч.Ч. се стори на господин Де Берни като същинско чудо. А аз — странни противоречия на човешкото сърце — радвах се на това и едновременно изтръпвах, че той може да се влюби в нея.
Каква загадка: помагах аз сам в едно дело, в което бих убил всеки, който би посмял да вземе участие в него.
По време на яденето, което беше достойно за някой крал, посланикът отрупа Ч.Ч. с всичкото възможно внимание. Ум, веселие, благоприличие и добър тон ръководеха нашата компания, те не изключваха онези шеговити забележки, с които френският дух умее да украси всички разговори.