Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Мисли ли, че тя ми дължи пълна вярност, когато знае, че аз не съм й верен?
— Тя е извънредно нежна и съвестна, счита се напълно твоя съпруга и не мисли, че има правото да шпионира действията ти, като е убедена, че е длъжна да ти дава сметка за всяка своя постъпка.
— Благородно момиче!
Грижливата икономка беше донесла яденето и ние седнахме на масата. М.М. забеляза, че съм отслабнал.
— От телесните страдания не се пълнее — отговорих аз, — а от душевните болки се отслабва. Но ние и двамата достатъчно страдахме, трябва да бъдем разумни и да не предизвикваме спомени, които биха могли да ни причинят болка.
— Да, скъпи приятелю, и аз мисля като теб, миговете, които човек прекарва в нещастие или страдание, са загубени за живота му. А човек удвоява съществуването си, когато притежава дарбата да увеличава удоволствието от какъвто и да е вид.
Ние се развеселихме, като си спомнихме превъзмогнатите опасности, за маскарада на Пиеро, за бала у Бриати. М.М. се учудваше на поразителното действие на костюмирането, защото каза тя, Пиеро от стаята за разговори ми се стори по-висок и по-строен от теб. Ако случайно не бе взел манастирската гондола и ако не бе ти дошла странната идея да се преоблечеш като Пиеро, то не бих узнала никога кой си, защото другите калугерки не биха се заинтересували за съдбата ти. Много се зарадвах, когато чух, че не си благородник, както се опасявах, защото ако беше такъв, след време би могло да ме постигне голяма беда.
Знаех много добре от какво се опасяваше, но се престорих, че не зная и запитах:
— Не разбирам от какво можеш да се страхуваш, ако принадлежа към благородничеството.
— Мили приятелю, за това не мога да говоря с теб откровено, ако не ми дадеш дума, че ще направиш това, за което искам да те помоля.
— Мила приятелко, какво може да ме възпре да изпълня всяко твое желание — при положение, че не засяга честта ми? Нали сега нямаме вече никакви тайни? Говори, мое сърце! Кажи ми основанията си и разчитай на нежната ми любов, тя ти гарантира, че ще направя всичко, което може да ти достави радост.
— Е, добре. Ще дойда с моя приятел при теб в твоето казино. Той умира от желание да се запознае с теб.
— А след това? Ти ще си отидеш с него?
— Естествено, разбираш, че от благоприличие трябва да направя това.
— И твоят приятел, безсъмнено, знае вече кой съм?
— Мисля, че трябва да му кажа това, защото в противен случай, не би посмял да се надява на удоволствието да се храни с теб, и то в твоето казино.
— Сега се сещам! Предполагам, че твоят приятел е някой от чуждите посланици.
— Точно тъй.
— Но надявам се, ще ми окаже честта да премахне своето инкогнито?
— Това се разбира от само себе си. Ще те представя според всички изисквания, като при това ти съобщя неговото име и ранга му.
— Това е великолепно, любимо сърце! При такива обстоятелства би ли могла да допуснеш, че ще ти създам трудности, когато всъщност и на мен самия не би могла да доставиш по-голямо удоволствие? Определи деня и вярвай, че ще го очаквам с нетърпение.
— Бих била сигурна в съгласието ти, но съм свикнала да се съмнявам.
— Заслужавам порицанието ти.
— Но на което надявам се, ти само ще се смееш. Нашият приятел е френският посланик господин де Берни. Той ще дойде маскиран и щом свали маската си, ще те представя. Имай предвид, че ти, естествено знаеш, че той е мой любовник, но трябва да изглежда, че той не знае за нашето нежно съгласие.
— Така изисква приличието. Надявам се, ще останеш доволна от моя опит. Самата мисъл за тази вечеря ме възхищава и се надявам, че в действителност срещата ще ме възхити още повече. Ти си напълно права, мила приятелко, ако мисълта, че мога да бъда патриций, ти вдъхва страх, тъй като в такъв случай господа държавните инквизитори, които често се престарават, сигурно биха се намесили, а аз изтръпвам при мисълта, какви ужасни последици би могло да има това. Бих се намерил в оловните килии, а ти би била опозорена. Игуменката, манастирът, господи! Да, ако ми бе поверила опасенията си, бих ти казал кой съм, това можех да направя без колебание, тъй като моята сдържаност се дължеше само на това, че може да бъда познат и Ч.Ч. ще бъде преместена от баща си в друг манастир. Но можеш ли да ми кажеш кой ден ще се състои вечерята? Наистина съм нетърпелив да узная това.