Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Един критичен наблюдател, който, без да ни познава, би поискал да отгатне дали беше намесена и любовта, би предположил може би нещо подобно, но никога не би могъл да го твърди със сигурност. М.М. се отнасяше към посланика само с тона и държанието на една приятелка. Към мен проявяваше безупречно внимание, а към нейната Ч.Ч. нищо друго, освен сестринска нежност. Господин Де Берни беше към М.М. любезен, учтив и благосклонен, но това не му пречеше да проявява непрекъснато голям интерес към всяка забележка на Ч.Ч., като я поставяше в благоприятна светлина, и със своето одобрение всеки път се обръщаше към мен. Най-добре играеше ролята моята млада приятелка. Последната отговаряше на натурата й, а тя беше красива, така че Ч.Ч. трябваше да бъде очарователна.
Прекарахме пет приятни часа. Особено посланикът, изглежда, се забавляваше отлично. Върху лицето на М.М. личеше израз на радост от нейното дело, а аз прикривах лицето си на доволен критик. Ч.Ч. светеше от удоволствие, че се е харесала на всички ни, вероятно беше примесена и искра от суетност поради това, че посланикът се занимаваше изключително с нея. Тя ме гледаше усмихната и аз разбрах напълно езика на нейната душа. Искаше да ми каже, че схваща напълно разликата, която съществува между това общество и онова, в което нейният брат се бе държал тъй грубо.
След полунощ беше време да прекъснем. Господин Де Берни започна да прави комплименти. Той благодари на М.М., че му е дала най-приятната вечеря, каквато някога е преживял и с това я принуди да му предложи подобна за по следния ден. Той направо ме попита дали на мен такава вечеря не би направила същото удоволствие, както на него. Можеше ли да се съмнява в съгласието ми? Не вярвам, още повече че трябва да се считам за задължен да бъда любезен с него. Разделихме се най-сърдечно.
Когато на следната сутрин размислих върху тази образцова вечер, разбрах лесно какъв край щеше да има цялата работа. Посланикът дължеше щастието си на красивия пол, тъй като той притежаваше във висша степен изкуството да внушава любов. И тъй като по природа беше много чувствен, той имаше сметка от това, понеже възбуждаше страсти, а това му доставяше наслади, които да отговарят на неговата изтънчена природа. Виждах, че е влюбен до полуда в Ч.Ч., а съвсем не ми изглеждаше като човек, който би се задоволил само с възхищението от нейните хубави очи. Съвсем сигурно, мислех си аз, той има определен план, чието изпълнение ще трябва да поеме М.М., колкото и искрена да е нейната любов към мен. При това тя ще се държи толкова умело и изискано, че вероятно, ще ми липсват съществени доказателства. Макар че не чувствах никаква склонност да продължавам повече играта, която можеше да се изисква от мен, предвиждах, че накрая аз ще бъда измаменият и че моята бедна Ч.Ч. ще стане жертва на един фокус. Не можех да се реша нито да стане това доброволно, нито да попреча на изпълнението на плана. Също не считах моята малка жена способна на някаква постъпка, която не би ми харесала и затова се чувствах полусигурен, като разчитах на това, че съществуват доста трудности, за да я прелъсти. Глупаво внушение! Суетност и фалшив срам ми пречеха да прибегна до здравия си човешки разум. Цялата интрига ме постави в един вид треска, тъй като се страхувах от последиците и все пак любопитството ме възбуждаше до такава степен, че сам ускорих развитието. Знаех, че второто издание на вечерята няма да бъде в никакъв случай повторение на същата комедия, предвиждах, че ще има твърде съществени изменения.
За да бъда кратък — мислех, че честта ми изискваше да не променям държанието си. От мен зависеше да дам тон и аз си поставих за задача да приложа цялата си мъдрост, за да осуетя намеренията им.
Всички тези разсъждения ми вдъхваха известна самоувереност, да треперя ме караше само неопитността на Ч.Ч., защото въпреки всички познания, които беше придобила напоследък, тя все пак беше още начинаеща. Тя можеше да мисли, че е задължена да бъде учтива, а с тази й вяра можеше да се злоупотреби. Това опасение беше скоро разсеяно чрез моето доверие в деликатността на М.М. Тя бе видяла по какъв начин бях прекарал шест часа с младото момиче, на нея й беше напълно известно, че имах намерение да се оженя за нея и ми се струваше, че не биваше да я считам способна за такова ниско предателство. Но всички тези разсъждения не бяха нищо друго, освен слабост и срам, че ревнувам, и затова не водеха до нищо. Трябваше да оставя нещата да се развиват от само себе си и тогава да видя какво да се прави.
В уговорения час бях в казиното и намерих моите хубави приятелки да седят пред огъня.