Приключенията на Казанова

„Аз оставих, прелестна приятелко, ключа от твоето казино на Ч.Ч., за да ти го предаде. Сторих това, защото помислих, че съм подигран, че обожаваното от мен същество ми е показало презрението си. В плен на това заблуждение, се считах за недостоен да се явя отново пред очите ти и тръпнех от ужас, въпреки цялата ми любов. Така ми подействува една постъпка, която би ми изглеждала достойна за възхищение, ако моята суетност не бе заслепила очите ми или по-скоро не беше замъглила напълно разума ми. Моят дух би трябвало да бъде на висотата на твоя, обожаема приятелко, а опитът ме убеди, че това не е така. Ти ме превъзхождаш във всичко — само не в страст, и в това ще те убедя при нашата първа среща, когато ще моля коленопреклонно за твоята великодушна прошка. Вярвай ми, очарователна женичке, ако желая тъй силно да оздравея, то е, за да ти докажа чрез удвоена любов как се срамувам за своята несправедливост. Единствено болките в кръста ми попречиха да отговоря още вчера на твоето писъмце, да ти изкажа моето съжаление и да ти се закълна в моята любов, чиято жар е удвоена от твоето тъй зле възнаградено от мен великодушие. Повярвай ми, че сред яростта на вълните, в момента на застрашаващата смърт, мислите ми бяха отправени само към теб и аз не съжалявам за нищо друго, освен че съм те огорчил. Но в нещастието, което ме заплаши, аз съзрях, обожаема моя, само едно справедливо наказание за моята несправедливост. Ако не бях оставил да ти се предаде по такъв оскърбителен начин ключа от казиното, то безспорно, бих се върнал и тогава нямаше да изтърпя наказанието за моето прегрешение и болката, която трябваше да понеса като възмездие за моята вина. Безкрайно съм ти благодарен, че ме върна към мен самия, бъди сигурна, че за в бъдеще нищо няма да е в състояние да ме накара да се усъмня в твоята нежност. Но какво ще кажеш, обожаема приятелко, за поведението на Ч.Ч.? Не е ли тя ангел в човешки образ, който само в теб има подобие? Ти обичаш и двама ни и ни обичаш с еднаква любов. Само аз съм слаб и несъвършен и вие ме карате да се червя от срам. И все пак, чувствувам, че за нея, както и за теб, бих дал без колебание живота си. Измъчва ме силно любопитство, което не смея да поверя на писмото си, но което ти ще трябва да задоволиш, когато ще имам щастието да те видя. Ще се радвам, ако след осем дни бъда в състояние да дойда в казиното, което този път ще бъде за нас изкупителен храм. Ще те уведомя два дни преди това. До това време бъди добра да мислиш малко за мен и да не се съмняваш никога в моята нежна любов. Сбогом!“