Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Днес сме четвъртък, значи след четири дни.
— Значи на осми?
— Да, след втория балет ще дойдем при теб. Опиши ми всичко подробно, за да можем да намерим твоето казино, без да става нужда да питаме някого.
Седнах на писалищната маса и написах точно как може да стигне до казиното ми по суша и по вода. Щастлив от мисълта за това прелестно удоволствие, помолих любимата да си легнем. Но я предупредих, че не съм още напълно оздравял и за това първите ми почитания ще бъдат поднесени вероятно не на Амур, а на Морфей. Съобразявайки се с обстоятелствата, тя нагласи будилника за десет часа и ние легнахме върху леглото в алкова. Когато се събудихме, Амур заяви своите права и нямаше основание да се оплаква. Към полунощ заспахме сред работата си с притиснати устни. В същото положение се намерихме сутринта, когато бе дошъл моментът на раздялата. Но макар че времето беше напреднало, не можехме да се решим да си кажем сбогом, преди да принесем на Венера още една жертва.
След като моята красива калугерка си отиде, останах в казиното и спах до обяд. След това се облякох, отпътувах веднага за Венеция и първата ми работа беше да дам на готвача си подробни указания, за да бъде вечерята ми на осми достойна за моите гости.
Глава двадесет и трета
Срещата, която уговорих с моята любима М.М. ме изпълни с най-голяма радост и като че ли трябваше да бъда щастлив. Но не бях щастлив. Откъде идваше тогава безпокойството, което ме измъчваше? Откъде идваше то? От моя погубен навик да играя. Тази страст беше дълбоко вкоренена в мен: да се живее и да се играе беше за мен едно и също, тъй като не можех да държа банка в Ридото, само залагах и загубих преди обяд и вечеря. Това ме направи нещастен. Естествено човек можеше да ме запита: та защо играеш? Ти нямаше нужда, тъй като не ти липсваше нищо и имаше толкова пари, че можеше да задоволиш всяка своя прищявка. Този въпрос би ме поставил в затруднение, ако не беше в характера ми да говоря истината. Ето, господа любопитни, ако не играех въпреки пълната сигурност, че ще загубя, макар че никой може би не е бил по-чувствителен от мен към загубите, то това се дължеше на моето скъперничество. Обичах харченето, даже прахосването, но сърцето ме болеше, когато трябваше да изразходвам пари, които не са спечелени от игра. Това е отвратителен недостатък на моя характер и не искам да го оправдавам. Както и да е, през четирите дни на очакването загубих всички пари, които бях спечелил чрез М.М.
В жадувания ден се отправих за моето казино, където в уговорения час дойдоха М.М. и нейният приятел. Щом той свали маската си, тя ми го представи по всички правила.
— Имах силно желание — каза посланикът — да подновя познанството си с вас, тъй като, както ми каза мадам, ние се познаваме от Париж.
При тези думи ме погледна изпитателно, за да си припомни срещата ни. Поясних му, че ние не сме говорили никога, тъй че едва ли е виждал достатъчно лицето ми, за да си припомни чертите ми.
— Имах честта да се храня с Ваше Превъзходителство у господин Де Мочениго, но вие бяхте зает цялото време с пруския посланик и аз нямах щастието да привлека вниманието ви нито за момент върху себе си. Тъй като след четири дни трябваше да отпътувате за Венеция, то вие бързахте и се сбогувахте почти веднага след яденето. Оттогава не съм имал повече честта да ви видя.
— Сега си спомням — извика той, — спомням си, че запитах някого дали вие не сте секретар на посолството. От днес вече няма да се забравим, тъй като мистериите са от такова естество, че те трябва да създадат едно трайно интимно отношение помежду ни.
Рядката двойка се разположи удобно и скоро седнахме на масата. Естествено прислужването поех аз. Министърът беше изтънчен гастроном, той възприе вината ми за отлични и се зарадва, когато чу, че ги набавям от граф Алгароти. Последният беше известен с това, че притежава най-добрите изби.