Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Добър вечер, мои богини! Къде е нашият любезен французин?
— Още не е дошъл — отговори М.М., — но ще дойде сигурно.
Свалих маската си, седнах между тях и им дарих хиляди целувки, като внимавах добре да не предпочета никоя от двете. Макар да знаеха, че имам неоспорими права и върху двете, запазих едно прилично въздържание. Направих им хиляди комплименти за тяхното взаимно влечение и забелязах, че бяха много доволни, че не трябва да се червят заради това.
Прекарах в галантни и приятелски разговори повече от един час и макар че горях от любов, не си позволих никакво задоволяване на желанието, защото М.М. ме привличаше повече от Ч.Ч., а за нищо в света не бих оскърбил прелестното дете. М.М. започна да проявява известно безпокойство поради закъснението на господин Де Берни, когато влезе икономката и й предаде едно писмо от него.
„Един куриер — пищеше той, — който пристигна преди два часа ме възпрепятствува да бъда щастлив тази нощ, тъй като съм принуден да я прекарам в отговаряне на получените телеграми. Надявам се, че не само ще ми простите, но и ще ме съжалите. Мога ли да се надявам, че ще ми позволите за в петък удоволствието, от което днес съдбата ме лиши? Уведомете ме за това утре. Желая да ви намеря в същата компания, която ви моля да поздравите сърдечно от мен.“
— Жалко — каза М.М., — но не по негова вина ще вечеряме трима. Ще дойдеш ли в петък?
— Разбира се, с удоволствие. Но какво ти е, моя мила Ч.Ч.? Лицето ти е толкова тъжно!
— Тъжно — не. Това би могло да бъде най-много заради моята приятелка, защото не съм виждала никога толкова учтив и любезен човек.
— Радвам се, любов моя, че ти е направил впечатление.
— Направил ми е впечатление! Та може ли човек да не види неговите достойнства?
— Още по-добре. Напълно съм съгласен с теб. Кажи ми само дали го обичаш.
— Та ако го обичам, с това още не е казано, че ще му го призная. Впрочем, сигурна съм, че той обича приятелката ми.
С тези думи тя стана и седна в скута на М.М. Тя я нарече нейна малка жена и моите две хубавици започваха да се милват по такъв начин, че бих могъл да умра от смях. Далеч от мисълта да смущавам играта им, даже ги поощрих, за да имам удоволствието от едно зрелище, за което отдавна знаех.
М.М. взе една папка с гравюри, върху които бяха изобразени най-сладострастните положения и ме попита с многозначително смигване:
— Съгласен ли си да се запали огън в стаята с алкова?
Отгатвайки мислите й, отговорих:
— Ще ми направиш удоволствие с това, леглото е толкова голямо, че трима бихме могли да легнем съвсем удобно.
Разбрах, че тя се опасяваше от подозрението ми относно нейния приятел, който можеше да иска да има гледката на нашето трио. С предложението тя искаше да премахне това подозрение, без да влиза в подробности.
Масата бе наредена пред алкова. Ядохме с удивителен апетит, като дамите не останаха зад мен. Докато М.М. показваше на приятелката си как се приготовлява пуншът, наблюдавах с удоволствие напредъка, който бе направила красотата на Ч.Ч.
— Твоите гърди — й казах аз, — трябва да са станали през последните девет месеца съвсем хубави.
— Те са като моите — каза М.М. — Искаш ли сам да прецениш?
Понеже не можех да откажа, тя пристъпи към работа и развърза корсета на приятелката си, която прие това с удоволствие, а след това и своя. В по-малко от две минути видях пред себе си четири състезаващи се гърди, които биха могли да си оспорват наградата, както някога трите богини. Нужно ли е да казвам какъв огън запали в мен тази очарователна гледка? Поставих веднага папката с гравюрите върху масата и показах на М.М. една от групите. Тя разбра желанието ми и попита:
— Какво ще кажеш, мила? Да представим ли тази група в действителност?
Отговорът беше един одобрителен поглед. Тя не каза нищо, не беше още толкова опитна, както учителката си. Докато аз се смеех, моите две хубавици се приготвиха и скоро тримата се намерихме върху леглото в състоянието, както ни е създала природата.
Отначало аз останах само зрител на привидната борба, която моите две вакханки водеха помежду си. Наслаждавах се на техните движения и на цветния контраст, тъй като едната беше руса, а другата черна. Но скоро сам бях обзет от огъня на сладострастието. Хвърлих се върху тях и последователно техните души замираха в любов и щастие.
Когато и тримата бяхме напълно изморени, ги поканих да се отдадем на почивка и ние спахме, докато издрънча будилникът, който бях нагласил за четири часа. По този начин бяхме сигурни в използуването и на двата часа, които имахме до нашата раздяла.