Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Какво искаш, какво съм ти виновен, че плачеш?
— Господине! — отговорил му дервишът. — „Всеки гост е пратен от всевишния Аллах!“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че търговецът отговорил на дервиша:
— Гостът от Аллах е добре дошъл! Влизай, дервиш!
И си помислил: „Този дервиш май иска да прави срамотии със сина ми! Тази нощ трябва да го убия и да го погреба скришом! Пък ако не е такъв развратник, ще хапне и ще си иде!“ Въвел дервиша и сина си в стаята и пошепнал скрито на Камр аз-Заман:
— Когато изляза, ти поседни до него! Ако иска да ти стори нещо лошо, ще гледам през ключалката, ще скоча и ще го погубя!
Момъкът и дервишът останали в стаята, седнали един до друг, а дервишът все го гледал и плачел. Когато момъкът го заговорил, той му отговорил кротко, въздъхнал и пак заплакал. Дошло време за вечеря, бащата седнал с тях. Дервишът ядял и не откъсвал поглед от момчето. И пак плачел. Минало полунощ, разговорът свършил, дошло време за сън и търговецът рекъл:
— Синко, остани при чичо си дервиша!
— Господине, нека синът ти спи с вас! — помолил го гостът.
— А, не! — не се съгласил търговецът. — Той ще спи при тебе! Може душата ти да пожелае нещо — момчето ще ти помогне!
Оставил ги сами и седнал в съседната стая, която била свързана с тяхната и откъдето можел да вижда двамата. А синът започнал да дразни дервиша, да му предлага тялото си. Разгневил се гостът и викнал:
— Що за приказки, синко! Аллах да ни пази от проклетия шейтан! За бога, това е ужасен грях!
Надигнал се и седнал по-далече от момъка. Камр аз-Заман отново седнал до него, сграбчил го и рекъл:
— Защо, дервиш, си забраняваш сладостта от мене?
Още повече се разгневил дервишът и му викнал:
— Ако не ме оставиш, ще викна баща ти и ще му кажа какво правиш!
— Баща ми знае, че съм такъв! — рекъл момъкът. — Той не може да ми забрани! Не ти ли харесвам?
— За бога, синко, няма да направя такава работа, пък ако ще да ми отсекат главата!
И заредил думите на поета:
Разплакал се и добавил:
— А сега отвори ми вратата да си вървя!
Момъкът се залепил за него и заговорил:
— Виж зърната на гърдите ми — те са по-хубави от гърдите на момиче, шията ми е по-сладка от захарна тръстика! Остави набожност и благочестие, остави молитви, въздържания! Грабвай тялото ми, наслади му се, никой нищо няма да ти стори!
Започнал да се разсъблича, да разпалва мисълта му с разни движения, но дервишът повтарял:
— Аллах да ти прости, синко, това са запретени неща, не съм ги правил дори насън!
Но момъкът се притискал към него и говорел:
— Виж колко е хубаво лицето ми, как са зачервени бузите ми, как е нежна шията ми, как са сочни устните ми!
Разголил си краката догоре, така че дервишът се зачервил от срам. Момъкът настоявал. Тогава дервишът се обърнал към Мека и започнал да се моли. Момъкът го оставил да свърши молитвата с два метана, понечил да пристъпи към него, но дервишът започнал втора молитва, пак с два метана. Така той продължил трети, четвърти, та и пети път.
— Що за молитва! — възкликнал момъкът. — Че ти цяла нощ ли ще стоиш при михраба?
Пак се нахвърлил върху него, а шейхът рекъл:
— Синко, изгони шейтана от себе си!
— А ти — отговорил момъкът — ако не направиш с мене това, което искам, ще извикам баща си и ще му кажа, че си поискал да блудстваш с мене! Той ще те бие, докато изпочупи костите под месата ти!
През цялото това време бащата гледал и слушал. Разбрал, че дервишът не е порочен човек…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че накрая дервишът посегнал и ударил момъка. Разплакал се той, влязъл бащата, избърсал сълзите му и рекъл на дервиша:
— Братко, щом си толкова праведен, защо заплака, когато видя сина ми? Има ли причина за това?