Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Мис Домби — отвърна мистър Тутс и извади носната си кърпа, — ако роня сълзи, то това са сълзи на радост. Но това няма никакво значение и аз съм ви много признателен. След любезните ви думи ще ми разрешите да ви заявя, че не възнамерявам занапред да проявявам небрежност към себе си.
Флорънс чу това изявление с очарователно недоумение.
— Искам да кажа — поясни мистър Тутс, — че като човек, общуващ със себеподобните си, аз ще считам за свой дълг, докато ме призове безмълвната гробница, да поддържам външния си вид и да… да ходя с лъснати обувки, доколкото… доколкото обстоятелствата позволяват това. За последен път, мис Домби, се осмелявам да правя забележки от личен характер. Много съм ви благодарен. Ако аз, общо взето, не съм така схватлив, какъвто биха искали моите приятели или аз самият да бъда, кълна ви се, че много добре схващам какво значи да бъдеш великодушен и добър. Чувствувам — пламенно добави мистър Тутс, — че в настоящия момент бих могъл да изразя чувствата си изключително добре само… само ако знаех как да започна.
Като изчака миг-два, той, изглежда, не можа да измисли как да започне и затова бързо се сбогува и слезе долу да потърси капитана, който се намираше в магазина.
— Капитан Джилс — заговори мистър Тутс, — това, което ще ви съобщя, трябва да се съхрани в дълбока тайна. То произтича от разговора, проведен горе с мис Домби, капитан Джилс.
— Горе на мачтата ли, приятелю? — промълви капитанът.
— Точно така, капитан Джилс — отвърна мистър Тутс, който изрази съгласието си още по-пламенно поради пълното неразбиране на думите на капитана. — Струва ми се, капитан Джилс, че мис Домби в скоро време ще се свърже в брак с лейтенант Уолтърс?
— Ами да, приятелю. Ние всички тук плаваме съвместно… Уол’р и скъпото момиче ще бъдат съединени в брачна връзка веднага щом приключи процедурата — прошепна капитан Кътъл в ухото му.
— Процедурата ли, капитан Джилс? — удиви се мистър Тутс.
— В черквата там долу — обясни капитанът, като посочи с пръст зад гърба си.
— О! Да! — проумя мистър Тутс.
— А след това — добави с дрезгав глас капитанът и потупа мистър Тутс по гърдите с опакото на ръката си, а после отстъпи крачка назад и го изгледа с възторжена физиономия — какво ще последва? Това прелестно създание, грижливо отгледано като екзотична птичка, ще потегли заедно с Уол’р в бушуващото открито море на път за Китай.
— Боже мой, капитан Джилс! — възкликна мистър Тутс.
— Да! — кимна с глава капитанът. — Корабът, който го е прибрал след корабокрушението, предизвикано от урагана — впрочем ураганът е отклонил и въпросния кораб от курса му, — се оказал търговски кораб, извършващ рейс до Китай, и Уол’р направил това пътуване и спечелил сърцата на всички както на борда, така и на сушата, тъй като е рядко умно и благородно момче. Понеже човекът, завеждащ товара на кораба, починал в Кантон Уол’р го заместил (той преди това изпълняваше чиновническа длъжност), а сега са го назначили като завеждащ товара на друг кораб, принадлежащ на същите собственици. Както виждаш — замислено каза капитанът, — прелестното създание ще потегли заедно с Уол’р в бушуващото открито море на път за Китай.
Мистър Тутс и капитан Кътъл едновременно въздъхнаха.
— Но какво от това? — добави капитанът. — Тя истински го обича и той истински я обича. Тези, които бяха длъжни да я обичат и да се грижат за нея, се отнесоха с нея като диви зверове. Когато тя, прогонена от родния си дом, дойде при мен и се строполи на пода, раненото й сърце бе разбито. Аз разбрах това. Аз, Ед’ард Кътъл, видях това. Нищо друго освен истинска, силна, постоянна любов не бе в състояние да го изцели. Ако не бях убеден в това, ако не бях убеден, че Уол’р истински я обича, братле, както и тя него, по-скоро бих позволил да ми отрежат двете ръце и двата крака, но не бих я пуснал. Аз обаче съм напълно убеден в тези неща и какво от това в такъв случай? Само ще добавя — да ги благослови господ и двамата и всичко ще е наред. Амин!
— Капитан Джилс — рече мистър Тутс, — доставете ми удоволствие да ви стисна ръката. Вие умеете така да говорите, че по гърба си усещам приятна топлина. И аз казвам амин. На вас ви е ясно, капитан Джилс, че аз също обожавах мис Домби.
— Не падай духом! — каза капитанът и потупа мистър Тутс по рамото. — Дръж се здраво, момче!
— И аз възнамерявам, капитан Джилс — бодро отвърна мистър Тутс, — да не падам духом. А също и да се държа здраво, доколкото ми е възможно. Когато безмълвната гробница се отвори сама, за да ме прибере, капитан Джилс, аз ще бъда готов за погребение, но не и по-рано. Тъй като обаче в настоящия момент не съм сигурен до каква степен ще мога да се владея занапред, аз искам да ви кажа следното и ще ми направите голяма услуга, ако го предадете на лейтенант Уолтърс.