Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Отпечатъкът от жестоката ръка на шията й все още не бе изчезнал. При всяко вдишване той се надигаше срещу баща й, неизменно заставаше между Флорънс и възлюбления й, когато той я притискаше до сърцето си. Тя обаче забрави за този отпечатък. Ударите на неговото сърце, биещо за нея, ударите на нейното сърце, биещо за него, заглушаваха всякакви груби звуци и заличаваха спомена за суровите сърца, на които любовта бе чужда. Макар да бе крехка и нежна на вид, с дълбоката си любов Флорънс бе в състояние да създаде и наистина създаде един свят, в който намери убежище и любов.
Колко често големият дом и предишният й живот изплуваха пред очите й в здрача, когато бе обгърната от закрилническата, горда, предана ръка и изтръпнала от тези спомени, тя се притискаше по-силно към тази ръка! Колко често, припомнила си нощта, когато бе слязла долу в стаята и срещнала погледа, врязал се завинаги в съзнанието й, тя вдигаше очи към този, който я гледаше с искрена любов и заплакваше от щастие в обятията му! Колкото повече се привързваше към него, толкова по-често мислеше за скъпото починало момче. Споменът за баща й обаче никога не отиваше по-далеч от мига, когато го бе видяла заспал и го бе целунала, сякаш тогава го бе видяла за последен път.
— Уолтър, скъпи — заговори една вечер Флорънс, когато почти съвсем се бе смрачило. — Знаеш ли за какво си мислех през целия ден?
— За това как лети времето, мила Флорънс, и колко скоро ще се отправим на път с кораба.
— Нямам пред вид пътуването, Уолтър, макар че и за това мисля. Но аз размишлявах какво бреме представлявам за теб.
— Скъпо, свещено бреме, любов моя. Аз също си мисля понякога за това.
— Ти се шегуваш, Уолтър. Знам, че ти мислиш повече, отколкото аз самата. Но аз имам пред вид разходите.
— Разходите ли, единствена моя?
— Паричните разходи, скъпи. Всички тези приготовления, които ние двете със Сузан извършваме… аз много малко неща можах да купя със собствени средства. Ти беше и преди беден, а сега колко ще обеднееш заради мен, Уолтър!
— Всъщност колко ще забогатея, Флорънс!
Флорънс се засмя и поклати глава.
— Освен това — продължи Уолтър — много отдавна… преди да се отправя на път с кораба… на мен ми подариха една кесийка, скъпа, в която имаше пари.
— Ах! — възкликна Флорънс и се засмя с печална усмивка. — Много малко пари имаше там! Съвсем малко, Уолтър! Ти обаче не трябва да смяташ — при тези думи тя сложи малката си ръчица на рамото му и се взря в лицето му, — че не желая да бъда твое бреме. Не е така, любов моя. Аз се радвам, аз съм щастлива. За нищо на света не бих искала да променя нещата!
— Нито пък аз, скъпа Флорънс.
— Да, Уолтър, но ти не можеш да го почувствуваш така, както аз го чувствувам. Аз така се гордея с теб. Сърцето ми се преизпълва с радост, като си помисля, че тези, които те познават, ще казват, че си се оженил за бедно, сиротно момиче, което се е приютило тук и което не е имало нито дом, нито близки, изобщо нищо не е имало, съвсем нищо. О, Уолтър, дори да можех да ти донеса милиони, не бих могла да бъда толкова щастлива заради теб както сега!
— А ти, скъпа Флорънс? Ти нищо ли не си? — попита той.
— Да, нищо, Уолтър. Нищо друго освен твоя жена. — Малката ръчица се обви около шията му и гласът й прозвуча съвсем наблизо: — Всичко, което имам, си ти. Всичките ми надежди са свързани с теб. Освен теб нямам нищо друго, което да ми е скъпо.
О! С пълно основание тази вечер мистър Тутс напускаше малката компания и на два пъти отиде да свери своя часовник с часовника на Кралската борса, веднъж отиде на уговорената среща с един банкер, за която внезапно си спомни, а веднъж се поразходи до помпата Олдгейт и обратно.
Преди обаче да предприеме тези пътешествия и всъщност преди още да е дошъл и преди да се внесат свещите, Уолтър каза:
— Флорънс, любима, товаренето на нашия кораб почти приключва и вероятно в самия ден на сватбата ни корабът ще потегли към устието на реката. Да тръгнем ли още същата сутрин и да постоим в Кент, а след една седмица да се качим на кораба в Грейвсенд?
— Както желаеш, Уолтър. Аз с радост бих отишла където и да е. Само…
— Да, свидна моя?
— Нали знаеш — рече Флорънс, — че няма да имаме сватбено тържество и няма да се отличаваме с дрехите си от останалите хора. Тъй като ще заминем още същия ден, би ли… би ли ме завел на едно място рано сутринта, Уолтър… преди да отидем в черквата?