Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
В този миг той се нуждаеше от такова чувство. Смъртта бе по петите му. Той бе зачеркнат от списъка на живите и се приближаваше към гроба.
Заплати пътя си до селцето, където бе намислил да отиде, и се разхождаше сам нагоре-надолу покрай железопътната линия, като поглеждаше ту към долината в едната посока, ту към тъмния мост наблизо в другата, когато изведнъж, стигнал до края на дървения перон, където се разхождаше, се обърна и съзря човека, от когото бягаше, застанал на същата тази врата, през която сам бе минал. Погледите им се срещнаха.
От изумление той се олюля и стъпи долу на железопътното платно. Бързо окопитил се, отстъпи една-две крачки назад по платното, за да се отдалечи, и дишайки бързо и учестено, се взря в гонителя си.
Чу вик… после друг… видя как лицето, изкривено от ярост и жажда за мъст, пребледня и потръпна от ужас… усети, че земята се разлюлява… в миг разбра, че хвъркатото нещо връхлита отгоре му… извика… огледа се… видя близо до себе си червените очи, помътнели и неясни на дневната светлина… и той бе повален, подхванат, завъртян от зъбчатата мелница, която го поде, разкъса го на парчета, пресуши потока на живота му с огнената си жар и захвърли жалките останки от тялото му във въздуха.
Когато пътникът, който бе разпознат, дойде на себе си след призляването, той видя като насън как четирима души носят на носилка нещо тежко и неподвижно, покрито отгоре, а други отпъждат кучетата, душещи железопътните релси, и засипват кръвта с пепел.
Глава LVI
Доста хора доволни, а бойкия Петел възмутен
При мичмана беше много оживено. Мистър Тутс най-после пристигна със Сузан. Сузан се втурна нагоре като обезумяла, а мистър Тутс и Петела влязоха в гостната.
— О моя скъпа любима прелестна мис Флой! — възкликна Нипър, нахлувайки в стаята на Флорънс. — Само като си помисли човек че е могло да се стигне дотам да ви заваря тук скъпа моя гълъбице без да има кой да ви обслужва останала без дом който да наречете ро̀ден но аз никога вече няма да ви напускам отново мис Флой защото аз може и да си събирам мъх но аз не съм търкалящ се камък95 нито пък сърцето ми е от камък защото в такъв случай то не би тупало така както в момента о боже, боже!
Като изрече всички тези думи на един дъх, без каквато и да е пауза, мис Нипър, паднала на колене пред господарката си, силно я прегърна.
— О любима моя! — продължаваше Сузан. — Знам какво се е случило, знам всичко мое свидно същество и се задушавам, не ми достига въздухът!
— Сузан, моята мила, добра Сузан! — рече Флорънс.
— О бог да я благославя! Аз бях нейната малка прислужница още когато тя бе съвсем малко дете! Действително ли сега тя вече ще се жени! — възкликна Сузан, обзета от тъга и радост, гордост и печал и само един господ знае какви още противоположни чувства.
— Кой ти каза това? — удиви се Флорънс.
— О, боже господи! Онова невинно създание Тутс — възбудено отвърна Сузан. — Помислих си, че навярно е така защото той много тежко го изживяваше. Той е предан и невинен като дете! Наистина ли наистина ли — говореше Сузан, като отново силно я прегърна и избухна в плач — наистина ли моята скъпа ще се жени!
Състрадание, радост, нежност, покровителство, съжаление — всички тези чувства, с които Нипър непрестанно споменаваше за предстоящето събитие и при всяко споменаване вдигаше глава да погледне младото личице пред себе си и да го целуне, а после скланяше глава на рамото на господарката си, милваше я и ридаеше — всички тези чувства бяха най-женственото и очарователно нещо на земята.
— Успокой се! — заговори с утешителен глас Флорънс. — Сега вече дойде на себе си, нали, скъпа Сузан?
Мис Нипър — седнала на пода в нозете на господарката си, ту избухваща в смях, ту в плач, притискаща носната кърпа към очите си с едната си ръка, а с другата милваща Диоген, който я близваше по лицето — потвърди, че вече била по-спокойна и като доказателство избухна в още по-силен смях и плач.
— Аз… аз… не съм срещала подобно същество като Тутс — рече Сузан — през целия си живот.
95
На английски има поговорка: „Търкалящият се камък не събира мъх“. Неин източник е едно от „Изреченията“ на римския поет от I век пр. н. е. Публий Сир.