Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Така добър — обади се Флорънс.
— И така смешен! — зарида Сузан. — Само как ми говореше, докато седяхме вътре в каретата, а презреният Петел пътуваше на капрата.
— За какво ти говореше, Сузан? — боязливо попита Флорънс.
— О, ами за лейтенант Уолтърс, за капитан Джилс, за вас, скъпа мис Флой, и за безмълвната гробница.
— За безмълвната гробница ли! — удиви се Флорънс.
— Той каза — при тези думи Сузан избухна в силен истеричен смях — че щял да влезе там веднага и с голяма радост, но не се безпокойте мис Флой, той няма да го направи, защото изпитва твърде голямо щастие да вижда че другите хора са щастливи и той може и да не е Соломон — продължаваше Нипър, говорейки както винаги в скоропоговорка — нито пък твърдя че е Соломон но все пак твърдя че светът не е виждал по-безкористно същество от него.
Мис Нипър, все още силно възбудена, се изсмя невъздържано след ентусиазираното си изявление, а после уведоми Флорънс, че той чакал долу, за да я види, и тази среща щяла да представлява богато възнаграждение за големите му усилия при последната експедиция.
Флорънс се обърна с молба към Сузан да помоли мистър Тутс да се качи горе, за да му благодари за добрината, и след няколко минути Сузан доведе младия джентълмен, все така разрошен и силно заекващ.
— Мис Домби — заговори мистър Тутс. — Да получа позволението отново да… да… да се взра… не да се взирам… не зная какво точно исках да кажа, но това няма значение.
— Толкова често ми се налага да отправям благодарности към вас — каза Флорънс, като му подаде и двете си ръце, а чистосърдечната й благодарност се бе изписала върху грейналото й лице, — че не намирам вече думи и не зная как да се изразя.
— Мис Домби — рече мистър Тутс с ужасѐн глас, — ако можехте, без да изменяте на ангелската си природа, да ме проклинате, вие щяхте… да предизвиквате у мен безкрайно по-малък смут (ако мога така да се изразя), отколкото незаслужените ви благодарности за добрината ми. Единственото им въздействие върху мен… е… но аз се отклонявам от въпроса — рязко заяви мистър Тутс, — но това няма никакво значение.
Тъй като не виждаше как другояче би могла да му отговори освен с нови благодарности, Флорънс пак му благодари.
— Бих искал — продължи мистър Тутс, — ако е възможно, да се възползувам от случая, мис Домби, и да дам някои пояснения. Аз щях да имам удоволствието да… да се завърна със Сузан много по-рано, но тъй като, първо, ние не знаехме името на родственика, в чийто дом тя бе отишла, и второ, тя бе вече напуснала този родственик и заминала при друг, намиращ се на голямо разстояние, струва ми се, че единствено прозорливостта на Петела ни помогна да я открием.
Флорънс не се съмняваше в това.
— Впрочем това не е съществено — отбеляза мистър Тутс. — Уверявам ви, мис Домби, че при моето душевно състояние компанията на Сузан беше удоволствие и утеха, които човек по-лесно би могъл да си представи, отколкото да опише. Пътуването само по себе си бе истинско развлечение. Впрочем това отново не е съществено. Мис Домби, аз и друг път съм изтъквал следното — аз знам, че не съм от тези, които се считат за схватливи. Напълно съзнавам това. Не мисля, че някой би могъл да бъде по-наясно от мен със собственото си… тъпоглавие, ако не намирате думата твърде груба. Независимо от това обаче, мис Домби, аз разбирам как стоят нещата… с лейтенант Уолтърс. Каквото и страдание да ми е причинило това състояние на нещата (страданието няма никакво значение), чувствувам се задължен да заявя, че лейтенант Уолтърс е човек, който изглежда достоен за щастието, което му се е паднало… на главата. Дано дълго време да го съхранява и цени, както би сторил и един съвсем различен и недостоен човек, чието име е без всякакво значение! Това обаче отново не е съществено. Мис Домби, капитан Джилс е мой приятел и аз смятам, че занапред капитан Джилс ще изпитва удоволствие да ме вижда от време на време, като идвам тук. За мен това също би представлявало удоволствие. Аз обаче не мога да забравя, че веднъж фатално се изложих на ъгъла на площада в Брайтън. И ако моето присъствие дори в най-малка степен ви е неприятно, умолявам ви само още сега да го кажете и можете да не се съмнявате, че ще срещнете пълно разбиране от моя страна. Няма изобщо да погледна на това като на неучтивост и ще бъда много доволен и щастлив да бъда удостоен с вашето доверие.
— Мистър Тутс — рече Флорънс, — ако вие, такъв стар и верен мой приятел, престанете да идвате тук, аз ще бъда много нещастна. Винаги, винаги ще ми бъде много приятно да ви виждам.