Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Да му предам, значи, следното — повтори капитанът. — Спокойно!
— Тъй като мис Домби бе изключително мила — продължи мистър Тутс с насълзени очи — и каза, че моето присъствие съвсем не й е неприятно, а точно обратното, и тъй като вие и всички останали тук сте били не по-малко търпеливи и снизходителни по отношение на този… който несъмнено — добави мистър Тутс с внезапна горчивина — се е родил сякаш по погрешка, аз ще наминавам от време на време привечер през този кратък период, който ни е останал да бъдем заедно. Това, което искам да ви помоля, е следното. Ако в някой момент почувствувам, че не е по силите ми да бъда свидетел на щастието на лейтенант Уолтърс и се втурна навън, надявам се, капитан Джилс, че вие двамата с него ще погледнете на това като на моя злочестина, а не като на вина или липса на желание да се боря със себе си. Вие ще бъдете уверен, надявам се, че аз не изпитвам зло към никое живо същество, а най-малко към лейтенант Уолтърс, и в такива случаи ще казвате между другото, че съм отишъл да се поразходя или пък навярно да видя колко е часът по часовника на Кралската борса. Капитан Джилс, ако стигнем до такова споразумение и вие от ваша страна можете да гарантирате за лейтенант Уолтърс, аз ще изпитам голямо облекчение, за което с радост ще пожертвувам значителна част от своето състояние.
— Приятелю — заговори капитанът, — не казвайте нищо повече. Какъвто и флаг да вдигнете, ние с Уол’р веднага ще откликнем и ще дадем сигнал.
— Капитан Джилс — отвърна мистър Тутс, — изпитвам огромно облекчение. Аз искам всички тук да запазят доброто си мнение за мен. Аз… аз имам добри намерения, кълна ви се, макар че не умея да ги изразя. Разбирате ли — добави мистър Тутс, — все едно „Бърджес и Ко“ желаят да ушият на някой свой клиент един възхитителен чифт панталони, а не са в състояние да скроят това, което са си намислили.
След това уместно сравнение, предизвикало у мистър Тутс известна гордост, мистър Тутс пожела на капитана всичко хубаво и си отиде.
Като виждаше в дома Радостта за сърцето и грижещата се за нея Сузан, честният капитан направо засия от щастие. Времето течеше, а с всеки изминал ден капитанът все повече сияеше от щастие. След известни съвещания със Сузан (към чийто ум капитанът изпитваше дълбоко уважение и никога не можеше да забрави как смело тя се бе нахвърлила върху мисис Макстинджър) той предложи на Флорънс временно наетото за къщна работа момиче, дъщеря на възрастната жена, която обикновено седеше под синия чадър на пазара Ледънхол, да бъде освободено и заместено — от благоразумие и с оглед да се запази тайната — с някоя друга жена, тяхна позната, на която може да се окаже пълно доверие. Тогава Сузан, присъствуваща на този разговор, в съответствие с предложението, направено преди това на капитана, назова мисис Ричардс. Флорънс цялата грейна, като чу името. Още същия ден Сузан се отправи към жилището на семейство Тудъл, за да проучи намеренията на мисис Ричардс, а вечерта се върна тържествуваща, съпроводена от все така румената като ябълка Поли, която, като зърна Флорънс, прояви чувствата си не по-малко бурно от самата Сузан Нипър.
След като бе приключено и с тази стратегическа задача, доставила на капитана неизмеримо удоволствие (всъщност всякакво действие, независимо какво бе то, му доставяше удоволствие), Флорънс трябваше да подготви Сузан за предстоящата им раздяла. Тази задача бе много по-трудна, тъй като мис Нипър беше непоколебима в решенията си и твърдо си бе наумила никога повече да не се разделя със своята господарка.
— Що се отнася до заплащането мис Флой — нареждаше Сузан — няма защо да намеквате за това и да ме обиждате по този начин, защото аз съм си скътала малко пари и в такъв момент няма да търгувам със своята любов и дълг дори да нямам занапред нищо общо със спестовната каса и банките да фалират, аз винаги съм била непрестанно с вас още от времето когато скъпата ви бедна майка почина и макар да не съм човек с когото можеш да се хвалиш вие сте свикнали с мен и о скъпа моя господарке в продължение на толкова години, хич не мислете да заминавате някъде без мен защото не трябва да е така и няма да стане.
— Скъпа Сузан, аз се отправям на много дълго пътуване.