Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Че какво от това мис Флой? В такъв случай ще имате още по-голяма нужда от мен. Продължителността на пътуването не може да бъде пречка за мен, слава богу! — заяви поривисто Сузан Нипър.
— Но, Сузан, аз заминавам с Уолтър, с него бих заминала навсякъде, накрай света! Уолтър е беден, а аз също съм много бедна и сега трябва да привиквам сама да се грижа за себе си и за него.
— Скъпа мис Флой! — възкликна Сузан, като избухна отново в плач и неистово затръска глава. — За вас няма да бъде нищо ново да се грижите за себе си, а също и за другите и да бъдете най-търпеливото предано и благородно същество, но разрешете ми да поговоря с мистър Уолтър Гей и да реша с него този въпрос, защото не мога да позволя да заминете сама на другия край на света и няма да го сторя.
— Сама ли, Сузан? — възкликна Флорънс. — Сама? Та нали Уолтър ме взима със себе си? — Ах, каква учудена, сияйна, възторжена усмивка озари лицето й! Трябваше той да я види. — Не се съмнявам, че няма да разговаряш с Уолтър, ако аз те помоля да не го правиш — добави тя нежно — и аз те моля да не го правиш, скъпа.
Сузан попита, ридаейки:
— А защо пък не, мис Флой?
— Защото — отвърна Флорънс — аз ще му стана съпруга, ще му отдам цялата си любов, ще живея редом до него и ще умра с него. Ако повториш това, което ми каза, пред него, той може да си помисли, че аз изпитвам страх от живота, който ми предстои, или пък че ти имаш основание да се безпокоиш за мен. Сузан, скъпа, та аз го обичам!
Мис Нипър бе така трогната от тези сдържани, но пламенни слова и от чистосърдечното, искрено, дълбоко чувство вложено в тях, озаряващо лицето на Флорънс (което изглеждаше по-прекрасно и чисто от всякога), че тя бе единствено в състояние да притисне Флорънс отново в прегръдките си, възкликвайки: „Нима малката ми господарка наистина ще се жени!“, и да я обсипе с ласки, преизпълнени със съчувствие и покровителственост както преди.
Мис Нипър, макар и способна да проявява женска слабост, умееше да владее чувствата си обаче почти толкова успешно, както и да се впуска в атака срещу страховитата Макстинджър. От този миг нататък тя повече никога не проговори по този въпрос и бе неизменно бодра, пъргава, оживена и весела. Впрочем тя сподели с мистър Тутс на четири очи, че само за момента си давала такъв вид, но когато всичко свършело и мис Домби си заминела, по всяка вероятност щяла да представлява жалка гледка. От своя страна мистър Тутс заяви, че случаят с него бил същият и че те щели заедно да леят сълзи. Тя обаче с нищо друго не издаде какво й беше на сърцето нито в присъствието на Флорънс, нито пък във владенията на мичмана.
Колкото и да бе скромен и прост гардеробът на Флорънс (колко силно се различаваше той от гардероба с тоалетите, приготвени за последната сватба, на която бе присъствувала!) — необходим бе голям труд, за да се приготви, и затова Сузан Нипър работеше по цял ден редом с Флорънс с усърдие, достатъчно за петдесетина шивачки. Ако му позволяха, капитан Кътъл би попълнил гардероба с множество прелестни вещи — розови чадърчета за слънце, цветни копринени чорапи, сини обувки и прочие, — в списъка влизаха голям брой неща, твърде необходими за кораба. Посредством множество хитри внушения обаче той бе принуден да сведе своите дарове до несесер за ръкоделие и несесер за тоалетни принадлежности, като избра най-големите образци, които могат да се закупят с пари. След това, в продължение на десетина дни или на две седмици, по-голямата част от деня той обикновено прекарваше в съзерцание на двата несесера, като ту им се възхищаваше безмерно, ту се измъчваше от съмнения, че не са достатъчно разкошни, и току се шмугваше на улицата да купи някоя причудлива вещ, която според него допринасяла за цялостната завършеност на комплекта. Най-удачното му хрумване обаче беше, когато една сутрин внезапно ги изнесе и ги върна с инкрустирано метално сърце върху капака на всеки несесер, върху което бяха изписани двете думи ФЛОРЪНС ГЕЙ. След това в уединение изпуши четири лули подред в малката гостна, а след като изтекоха същият брой часове, го завариха там да се хили доволно.
Уолтър бе зает и по цял ден го нямаше, но той се отбиваше рано всяка сутрин да види Флорънс и винаги прекарваше вечерта заедно с нея. Флорънс не излизаше от мансардата си освен в случаите, когато наближаваше време Уолтър да дойде и тя се прокрадваше долу, за да го чака, или пък когато, опряна на закрилническата му, горда, обгръщаща я ръка, тя го придружаваше до вратата и надничаше навън. Привечер те винаги бяха заедно. О, благословено време! О, лутащо се сърце, намерило покой! О, неизтощим, дълбок, могъщ източник на любов, погълнал толкова много неща!