Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Сълзи задушиха нейния глас, опитах се да я утеша и й обещах от сърце да пиша. Тя не можа да заспи през целия ден, но аз спах дълбоко четири часа.
Когато стигнахме, намерихме целия манастир изпълнен с лоши новини, които ни засегнаха по-отблизо, отколкото можеше да се предполага. Разказваше се, че един час преди разсъмване в лагуната е потънала една рибарска лодка, две гондоли се били обърнали и пътниците се удавили. Представи си нашия страх! Не се осмелявахме нищо да запитаме, но часът съвпадаше с времето, когато ти ме напусна и ние мислехме най-лоши неща. Върнахме се в нашата килия и М.М. падна в безсъзнание. Аз имах повече смелост от нея и й казах, че си добър плувец. Но всичките ми думи не я успокоиха и треперейки от треска, тя трябваше да легне. В такова тъжно състояние се намирахме, когато моята леля, която е изобщо много весела, влезе при нас, смеейки се и ни разказа, че същият Пиеро, който толкова ни бе разсмял щял без малко да се удави при бурята. Ах, бедният Пиеро! — казах аз, о, разправете ни подробно мила лельо! Радвам се истински, че се е отървал. Кой е той? Знае ли се? — О, да, отговори тя, знае се всичко, тъй като нашите собствени гондолиери са го отвели до вкъщи. Единият от тях току-що бе тук и разказа, че в нощта на бала Пиеро бил у Бриати и когато поискал да се завърне във Венеция, не намерил на определеното място никаква гондола. Нашите гондолиери се съгласили да го превозят за една цехина. Предният гондолиер бил тласнат от вятъра в морето, доблестният Пиеро хвърлил върху килима на гондолата една шепа талери и запратил покрива във водата. С това опасността от вятъра се намалила и те достигнали по аросешкия канал благополучно до Венеция. Щастливите лодкари си поделили тази сутрин тридесет филипи, които намерили в гондолата, а също имали и щастието да намерят и извадят отново покрива на гондолата. Пиеро има да си спомня за Мурано и за бала у Бриати! Лодкарят каза, че той бил синът на господин де Брагадино, брат на прокуратора, те го докарали полумъртъв от страх и студ до палата, бил облечен само със своя ленен костюм и нямал със себе си наметка.
Когато леля ми си отиде, се гледахме известно време, без да продумаме, но чувствувахме, че това съобщение ни възвърна живота. Смеейки се, М.М. ме попита дали си действително син на господин де Брагадино? Това не е изключено, отговорих аз, но името му не дава основание да се заключи, че той е незаконороден син на господин сенатора, а още по-малко, че е негов законороден син, защото господин де Брагадино не е бил никога женен. Бих съжалявала, каза М.М. ако беше негов син. Тогава счетох, че не е възможно повече да не й кажа истинското ти име и да не й разкажа какви постъпки е направил господин Де Брагадино пред моя баща, за да получи ръката ми за теб и че по тази причина именно съм изпратена в манастира. Тъй че, многообични ми, твоята малка женичка няма вече никакви тайни от М.М. и се надявам, че ти няма да ме упрекнеш в недостатъчно дискретност, защото по-добре е нашата мила приятелка да знае цялата истина, отколкото някаква, смесица от истина и лъжа. Както можеш да си помислиш, намерихме за много забавно, че всички мислят, че през нощта на бала си бил в палацо Бриати. Щом хората не знаят нещо, те си измислят и често вероятното заема мястото на действителното, а понякога това е твърде удобно. Истината е обаче, че това съобщение дойде като балсам за приятелката ни и сега тя е съвсем добре. Прекара добре нощта, а надеждата да те види в казиното й възвърна цялата красота. Тя прочете това писмо три или четири пъти, като бурно ме целуваше. Едва ще дочакам отговора, който ще й пишеш. Пратеницата ще чака за него. Може би ще те видя още веднъж в казиното и се надявам, че тогава ще бъдеш в по-добро настроение.“