Каменният кръг [bg]

Брегът на реката беше много стръмен, издигаше се към хълм, който свършваше в края на нивата с тръстика. Закатерих се по него и дланта ми се плъзна в меката лепкава кал. Изтръсках я с приглушено възклицание на отвращение и избърсах ръка в полата си. През мен пробяга тръпка на тревога. По дяволите, къде си Джейми? Трябваше отдавна да се е върнал.

Пред портата на Роуз Хол горяха две факли — малки потрепващи точици в далечината, — но имаше и по-близка светлина — някакво сияние вляво от рафинерията. Дали нещо се беше случило с Джейми и хората му там? Чувах слабо пеене от тази посока и видях по-плътно сияние на голям открит огън. Изглеждаше съвсем мирно, но нещо в нощта — или в мястото — много ме тревожеше.

Внезапно осъзнах и друга миризма, над дъха на горена захар и водни растения — силната сладникава миризма на гнило месо. Пристъпих предпазливо и тогава под мен сякаш се отвори самият ад.

Като че ли парче от нощта внезапно се откъсна и оживя на нивото на коленете ми. Някакъв много голям обект се взриви и нещо ме халоса така по прасците, че ме повали.

Неволният ми писък съвпадна с истински ужасен звук — нещо като силен, сумтящ съсък, който потвърди впечатлението ми, че съм в близко съприкосновение с нещо голямо, живо и смърдящо на мърша. Не знаех какво е, но не го исках по себе си.

Бях се стоварила много тежко по задник. Не спрях да видя какво става, претърколих се и хукнах през калта и листата на четири крака. Следваше ме сумтящото съскане, което беше станало по-силно и бе придружено от тътрузене и бързо плъзгане. Нещо удари много силно стъпалото ми и аз се изправих и хукнах.

Бях паникьосана и не осъзнавах, че вече мога да виждам, докато пред мен не изникна някакъв мъж. Блъснах се в него, а факлата падна от ръката му и изсъска в мокрите листа.

Ръце ме хванаха за раменете, зад мен се чуваха викове. Лицето ми се притисна към гърди без косми, които излъчваха силна мускусна миризма. Възстанових равновесието си и се отдръпнах да видя лицето на високия черен роб, който ме гледаше смаян.

— Гуспожо, какво правите тук? — попита той. Преди да отговоря обаче, вниманието му бе привлечено от нещо зад мен. Той пусна раменете ми и аз се обърнах да погледна.

Шестима мъже бяха обградили звяра. Двама носеха факли, за да светят на другите четирима, които бяха само по препаски. Те предпазливо обикаляха в кръг и стискаха заострени дървени колове.

Краката още ме боляха и трепереха от удара, който бяха поели; но когато видях какво ме беше ударило, едва не се подкосиха отново. Създанието беше дълго поне дванайсет стъпки, с бронирано и дебело като бъчва тяло. Огромната опашка внезапно полетя настрани и най-близкият до нея мъж отскочи с вик. Влечугото се извърна, от отворените челюсти излезе нов съсък.