![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Не Уилъби — каза той рязко. — Аз И Тиен Чо!
— Защо! — почти изкрещях. — Погледни ме, проклет да си! Защо?
И той наистина ме погледна. Очите му бяха черни и кръгли като топчета, но бяха изгубили блясъка си.
— В Китай… има… приказки. Пророчество. Че един ден духове дойдат. Всеки страхува духове. — Кимна веднъж, два пъти, после се загледа пак във фигурата на пода.
— Аз напуснал Китай да се спаси. Дълго се будил… вижда духове. Около мен все духове — каза тихо. Най-големият дух идва… ужасно бяло лице, най-ужасно, коса от огън. Аз мислил изяде душата ми. — Очите му бяха втренчени в преподобния; но сега ги вдигна към лицето ми — бяха някак далечни и неподвижни, като застояла вода.
— Аз прав — каза просто и кимна пак. Не си беше бръснал главата наскоро, но скалпът под наболата черна коса сияеше на светлината от прозореца. — Той изял моя душа, Це-ми. Аз вече не И Тиен Чо.
— Той ти спаси живота.
Той пак кимна.
— Знам. По-добре умрял. По-добре умрял, а не да бъде Уилъби. Уилъби! Пфу! — Извърна се и се изплю. Лицето му се сгърчи от внезапен гняв. — Той говори мои думи, Це-ми! Той изяжда моя душа! — Пристъпът като че ли премина така бързо, както се появи. Беше се изпотил, макар че в стаята не беше чак толкова горещо. Прокара трепереща ръка по лицето си и избърса влагата от него. — Видял един мъж в кръчма. Питал за Мак-Ду. Аз пиян — каза той безстрастно. — Иска жена, жена не идва… смее се, казва жълт червей, сочи… — Махна към предницата на панталоните си. Поклати глава и плитката му изшумоля тихо по коприната.
— Няма значение какво прави гуао-фей; за мен все едно. Аз пиян — каза отново. — Човек-дух търси Мак-Ду, пита дали знае. Казва да, знае Мак-Ду. — Сви рамене. — Не важно какво казва аз.
Той пак се втренчи в свещеника. Видях как тесните черни гърди се надигат бавно, спадат… надигат се отново, спадат… и застиват. В стаята стана съвсем тихо; хриптенето спря.
— Това дълг — каза И Тиен Чо. Кимна към неподвижното тяло. — Аз опозорен. Аз чужд. Но аз платил. Твой живот за мой, Първа съпруго. Ти кажи Це-ми.
Кимна отново и се обърна към вратата. От тъмната веранда се чу тихо шумолене на пера. На прага китаецът се обърна.
— Когато събудил на пристанище, мислел призраци дошли, били навсякъде — каза тихо И Тиен Чо. Очите му бяха тъмни и безизразни, без дълбочина в тях. — Но аз грешил. Бил аз; аз призрак.
От френските прозорци полъхна бриз и той изчезна. Бързото топуркане на обутите във филц крака прекоси верандата, следвано от шума на размахани криле, и мекото, умолително гуааа, което утихна в нощните звуци на плантацията.
Стигнах до дивана, преди краката ми да са се подкосили. Наведох се и опрях глава на коленете си, като се молех да не припадна. Кръвта бумтеше в ушите ми. Стори ми се, че чувам хрипливо дишане, и вдигнах паникьосано глава, но преподобният Кембъл лежеше неподвижно.
Не можех да остана в тази стая. Станах, заобиколих го възможно най-отдалече, но преди да стигна до вратата към верандата, размислих. Всички събития от вечерта се въртяха в главата ми като стъклени късчета в калейдоскоп.
Сега не можех да ги обмисля, да ги разбера, но си спомних думите на преподобния, преди да се появи И Тиен Чо. Ако някъде имаше знак къде е отишла Гейли Абърнати, той щеше да е на горния етаж. Взех свещ от масата, запалих я и тръгнах през тъмната къща към стълбите, като устоях на порива да погледна зад себе си. Беше ми много студено.
Работната ѝ стая беше тъмна, но над другия край на тезгяха висеше слабо, зловещо виолетово сияние. Миришеше странно, на нещо изгоряло, и аз кихнах. Слаб металически вкус в гърлото ми напомни за отдавнашни часове по химия.
Живак. Горящ живак. Изпаренията бяха не само зловещо красиви, но и силно отровни. Извадих кърпа и я залепих за носа и устата си, после тръгнах към виолетовото сияние.
Линиите на пентаграмата бяха нарисувани върху дървото на плота. Дори да бе направила някаква фигура с камъните, тях вече ги нямаше, но все пак беше оставила нещо.
Снимката бе силно обгорена по краищата, но средата ѝ беше непокътната. Сърцето ми забумтя от ужас. Грабнах я и притиснах лицето на Бриана към гърдите си с ярост и паника.
Какво беше намислила с това… това оскверняване? Не можеше да е просто жест към мен или Джейми, защото не знаеше, че някога ще я видим.
Трябваше да е магия… или поне нейната версия на магия. Трескаво се опитвах да си спомня разговора ни в тази стая; какво беше казала? Питаше как съм минала през камъните… това беше основното. И какво ѝ казах аз? Нещо съвсем смътно, че трябва да фокусираш вниманието си върху един човек… да, това беше — бях ѝ казала, че съм фокусирала вниманието си върху конкретен човек от времето, в което исках да попадна.