![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Госпожица Кембъл се размърда до мен и огледа с подозрение кошницата.
Сякаш кукуригането беше някакъв сигнал — и вероятно си беше, — защото се чу звук на нещо като флейта и шумът на тълпата се засили.
Исмаил се приближи до импровизирания подиум, на който седяхме, с червена кърпа в ръцете си. Върза я на китката на Маргарет и после отпусна нежно ръката ѝ в скута.
— О, това е моята кърпичка! — възкликна тя, после почти несъзнателно вдигна ръка и обърса носа си с китка.
Но като че ли никой не забеляза. Всички гледаха Исмаил, който стоеше пред тълпата и говореше на непознат за мен език. Петелът в кошницата изкукурига отново, а белите рози по дръжката се тресяха от усилията му.
— Наистина ми се ще да не го прави — каза Маргарет Кембъл сприхаво. — Ако го направи още веднъж, ще станат три пъти, а е на лош късмет, нали?
— Така ли? — Исмаил сега изливаше останалия алкохол в кръг около подиума. Надявах се, че огънят няма да я стресне.
— О, да, Арчи така казва: „Преди петелът да пропее три пъти, ти ще ме предадеш.“ Арчи все казва, че жените винаги са предателки. Така ли е, как мислиш?
— Зависи от гледната точка — промърморих, докато гледах какво става. Госпожица Кембъл като че ли не забелязваше люлеенето и припяването на робите, музиката, мърдащата кошница и Исмаил, който събираше някакви малки неща, които хората от тълпата му подаваха.
— Гладна съм — каза тя. — Дано чаят дойде скоро.
Исмаил чу това. За мое удивление той посегна в една от кесийките на кръста си и извади малко вързопче. Оказа се, че в него има очукана порцеланова чаша, по ръба ѝ още се виждаха останки от златно листенце. Сложи я церемониално в скута ѝ.
— О, браво — възкликна щастливо Маргарет и запляска с ръце. — Сигурно ще има и бисквити.
Аз не мислех така. Исмаил нареждаше покрай подиума предметите, които му даваха хората. Няколко малки кокалчета с резки по тях, клонка жасмин, две или три груби дървени фигурки, всяка увита с парченце плат. Имаха и малки косички, залепени с глина за главите.
Исмаил заговори отново, факлата беше сведена и внезапно около подиума лумна син пламък. Когато отслабна, остави миризма на изгоряла земя и бренди. Исмаил отвори кошницата и извади петела.
Той беше голяма, здрава птица с черни пера, които блестяха на светлината. Бореше се диво и издаваше пронизителни крясъци, но го държаха здраво, а краката му бяха увити с парче плат. Исмаил се поклони ниско, каза нещо и го подаде на Маргарет.
— О, благодаря — възкликна тя.
Петелът източи шия, обичките му бяха станали яркочервени от вълнение, и изкукурига пронизително. Маргарет го разтърси.
— Гадна птица! — скара му се тя, вдигна го до устата си и го захапа точно зад главата.
Чух пукането на костите и лекото ѝ сумтене, когато тя се дръпна назад, за да откъсне главата на нещастния петел.
После стисна все още потрепващото телце до гърдите си и започна да му гука:
— Е, няма нищо, спокойно, скъпи — докато кръвта шуртеше и се изливаше в чашата и по роклята ѝ.
Тълпата първо беше извикала, а сега стоеше неподвижно и гледаше. Флейтата също притихна, но барабанът биеше много по-силно.
Маргарет хвърли пресушеното телце настрани и едно момче се стрелна напред, за да го вземе. Тя изтръска разсеяно кръвта от полата си и взе чашата с почервеняла ръка.
— Първо гостите — каза любезно. — Една бучка захар или две, госпожо Малкълм?
За щастие не се наложи да отговарям, защото Исмаил пъхна груба рогова чаша в ръцете ми и ми даде знак да пия от нея. Като се имаше предвид алтернативата, аз я вдигнах към устата си без колебание.
Беше прясно дестилиран ром, остър и достатъчно силен, за да ощави гърлото, и аз се задавих с хриптене. Към носа ми се надигна миризмата на някаква билка; бяха сложили нещо в рома, или го бяха киснали в него. Беше леко стипчиво, но не неприятно.
Хората започнаха да си предават същите чаши като моята. Исмаил ми направи рязък жест да пия. Послушно вдигнах чашата, но само плиснах течността към устните си, без да отпивам. Каквото и да ставаше тук, струваше ми, че трябва да остана с бистра глава.
До мен госпожица Кембъл отпиваше деликатно от очуканата си чаша. Усещането за очакване сред хората нарастваше. Те започнаха да се полюляват и една жена запя — ниско и дрезгаво, гласът ѝ беше като контрапункт на барабана.
Върху лицето ми падна сянката на крокодилската глава и аз вдигнах очи. Исмаил също се олюляваше леко напред-назад. Бялата му риза без яка беше опръскана с черни точици по раменете от кръвта и лепнеше по гърдите му от пот. Внезапно си помислих, че крокодилската глава сигурно тежи поне петнайсет килограма — огромна тежест; мускулите на врата и раменете му се бяха изопнали от усилието.