Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Докога ще криеш момчето от очите на хората? Да не е дъщеря или малко момче? Защо не го вземеш на пазара? Нека да види дюкяна, да се запознае с хората, те да го опознаят, покажи му как се купува, как се продава, научи го на занаят! Може да ти се случи нещо — нека хората знаят, че е твой син и наследник. Че ако умреш, както е сега, и той рече на хората: „Аз съм син на търговеца Абдул Рахман!“, те няма да му повярват, дори ще му кажат: „Не знаем да е имал син!“ Тогава управниците ще вземат парите ти и той ще остане без нищо! Същото се отнася и за дъщеря ни — ще ми се тя да стане известна сред хората! Дано някой достоен я поиска — ще я омъжим и ще им се радваме!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че мъжът отговорил на жена си:
— Правех това от страх да не ги урочасат зли погледи. Много ги обичам и затова много ги ревнувам.
— Не се бои онзи, когото Аллах пази! — рекла жена му. — Я го вземи днес в дюкяна!
Облякла тя сина си така, че станал омая и мъка в сърцето на онези моми, които чакат любов. Отвел го бащата на пазара. Всеки, който го видел, му се дивял. Бащата започнал да ругае хората, които се тълпели зад тях, за да го видят. Изпращали топли думи към момчето и притеснявали бащата, пък той не можел на никого да забрани да си говори. Накрая стигнал до дюкяна си, отворил го, сложил сина си да седне при него. Тълпата била заприщила улицата. Всеки, който минавал, спирал пред дюкяна, гледал това хубаво лице и не можел очи да отдели от него, мъже и жени стояли изправени и възхитени, както е казал поетът:
Когато Абдул Рахман видял как стълпените ред след ред хора гледат сина му, разтревожил се за него, не знаел какво да прави. Не усетил как един странстващ дервиш се промъкнал откъм пазара. Щом зърнал седналия Камр аз-Заман, същински клон на бяла топола, израснал върху ствола на червен дъб, дервишът се завъртял на пети, избърсал плешивината си с дясната си ръка и разбутал събралите се. Умът и погледът му се възхитили от момчето, защото най му подхождали следните стихове:
Бащата бръкнал в джоба си, извадил шепа дирхами и рекъл:
— Вземи, дервиш, и си върви по пътя!
Взел дервишът парите, но седнал срещу момъка на стъпалото на дюкяна, загледал се в него, плачел и непрекъснато хълцал. Загледали се хората в него.
— Всеки дервиш е разпътен! — рекъл един.
— Абе май момчето разпали огнена страст в сърцето му! — рекъл друг.
Търпял бащата, търпял, накрая станал и рекъл:
— Хайде, дервиш, ставай, че затварям дюкяна!
Дервишът станал. Търговецът затворил дюкяна, хванал сина си за ръка и тръгнал. Дервишът и останалите го сподирили до къщата му. Момчето влязло, а търговецът запитал дервиша:
27
Персонажи от Корана и от различни авторски или фолклорни произведения — бел.прев.