Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Той не спеше, но понякога задремваше с отворени очи и току подскачаше сепнат и с вик отвръщаше на въображаемия глас, който чуваше. Проклинаше се, че е тръгнал на път, че е побягнал, че я е оставил да си иде, че не се е изправил дръзко пред врага си лице в лице. Той бе влязъл в смъртна вражда с целия свят и най-вече със самия себе си. Докато пътуваше и се носеше напред, всичко наоколо посърваше, поразено от мрачната му угнетеност.
Като в кошмарен сън миналото и настоящето се преплитаха, целият му живот се сливаше с бягството. Струваше му се, че бърза като обезумял за някъде, където непременно трябва да се яви. Отминали моменти изплуваха сред местата, през които минаваше. Размишляваше и умуваше за отдавна минали събития и сякаш не забелязваше действителните неща, които се изпречваха пред погледа му, и чак когато отминаваха, той болезнено съзнаваше, че те са го зашеметили и образите им са се напластили в разгорещения му мозък.
Като насън всичко непрекъснато се променяше, макар че непрестанно звучеше монотонното дрънчене на звънчетата, трополенето на колелата, чаткането на копитата и нямаше никакъв покой. Като насън пред очите му се нижеха градове и села, пощенски станции, коне, кочияши, хълмове и долини, светлина и мрак, шосета и каменни настилки, възвишения и падини, дъжд и слънце, като непрестанно звучеше монотонното дрънчене на звънчетата, трополенето на колелата, чаткането на копитата и нямаше никакъв покой. Като насън се приближаваше най-после към далечната столица по по-оживени пътища, прелетяваше покрай старинни катедрали, бързо прекосяваше градчета и села, по-нарядко пръснати край пътя от преди, и продължаваше да седи, увит в ъгъла, закривайки лицето си с плаща, когато минувачите се заглеждаха в него.
Той продължаваше да пътува, непрестанно отлагаше размишленията си за неопределен период и непрестанно се терзаеше от мисли. Не беше в състояние да прецени колко часа наред е в движение, загубил бе представа за времето и мястото. Беше жаден, виеше му се свят, стигнал бе почти до границата на безумието, но въпреки всичко упорито напредваше, сякаш не бе в състояние да се спре, и така навлезе в Париж, където бързата мътна река невъзмутимо следваше своя път между двата шумни и кипящи потока живот.
Тогава като в мъгляв сън видя мостове, кейове, безкрайни улици, винарски заведения, водоносци, огромни тълпи хора, войници, карети, военни барабани, безистени. Монотонното дрънчене на звънчетата, трополенето на колелата, чаткането на копитата най-сетне бяха погълнати от общия грохот и врява. Този шум постепенно заглъхна, когато на друга станция се прехвърли в нова карета. И когато се устреми към морския бряг, отново се върна монотонното дрънчене на звънчетата, трополенето на колелата, чаткането на копитата, а покой все така нямаше.
Отново залез, отново спускане на нощта. Отново безкрайни пътища, непрогледен мрак, слаби светлинни в къщичките край шосето. И пак познатото монотонно дрънчене на звънчетата, трополенето на колелата, чаткането на копитата и никакъв покой. Отново разсъмване, изгрев, слънце. Като насън се изкачиха по възвишенията, на върха се долови свежият морски вятър и се видя как гребените на вълните проблясват от дневната светлина. После се спуснаха до пристанището, когато приливът бе най-голям, и той като насън видя как се завръщат рибарските лодки, а щастливи жени и деца ги очакват на брега. Като насън видя рибарски мрежи и моряшки дрехи, проснати на брега да съхнат, видя забързани матроси, чиито гласове се издигаха сред корабните мачти и въжета, видя неуморимата искряща вода и общия ослепителен блясък.
Помнеше като насън как се отдалечиха от сушата и от палубата той погледна към брега през мъглата, прорязвана тук-таме от слънчевите лъчи, които озаряваха малки отрязъци земя. Като насън долови люлеенето, блясъка и шепота на спокойното море. Като насън видя друга сива ивица в морето, изпречила се пред кораба, която ставаше все по-ясна и се издигаше все по-високо. Като насън съзря как все по-отчетливо се очертават скали, сгради, мелници, черква. Като насън разбра, че най-после навлизат в тихи води, пускат котва до един пристан, където се намираше тълпа посрещачи, махащи на своите близки на борда. Като насън слезе, бързо си проби път сред тълпата, отбягвайки да погледне към някого, и почувствува, че най-после отново е в Англия.
В просъница му бе хрумнало да отиде в едно уединено селце, което познаваше, и да се притаи там, докато тайно се осведоми какви слухове се носят и реши как да действува. Все в същото вцепенение си спомни железопътната гара, където трябваше да се прехвърли, за да отиде до желаното място, и където имаше скромна странноприемница. Той смътно възнамеряваше да отседне там и да си почине.