Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
«Когато лелята те повика и ти ми остави пръстена, аз го разгледах внимателно, докато най-после ми направи впечатление малката точка. Предположих, че последната може би крие пружина и взех една игла. Капачето отскочи и не мога да ти опиша колко силно се зарадвах, когато видях, че ние обичаме един и същ мъж, и колко много се наскърбих, когато помислих, че съм нарушила твоите права. Не бях очарована от моето откритие и реших веднага да го използувам, като ти създам удоволствието да вечеряш с него. Затворих отново капачето на пръстена и ти го върнах, като се престорих, че не съм открила нищо. В този момент мислех, че съм най-щастливата от всички жени. Познавах твоето сърце, знаех, че ти е известно любовта на твоя любим към мен, тъй като ти показах неговия портрет съвсем невинно, видях с възхищение, че ти не беше ревнива към мен. Затова сама бих се презирала, ако бях изпитала по-различни чувства от тези, които ти изпитваше, още повече, че твоите права върху него бяха съвсем други. Отгатнах лесно причината да криеш винаги името му от мен — това можеше да се дължи само на негова заповед и в твоята дискретност се възхищавах от благородството на твоите чувства и от добрината на твоето сърце. Казах си, че твоят възлюбен сигурно се страхува да не ни загуби и двете. Не мога да ти опиша каква мъка ми причини мисълта, че ти си видяла неговия портрет в мен и въпреки това съвсем не измени държанието си, макар че не можеше да се съмняваш, че неговата любов не принадлежеше само на теб. Имах само една мисъл: исках да докажа на двама ви, че М.М. е достойна за вашата нежност, за вашето приятелство и за вашето уважение. С неописуемо задоволство аз си представих как ние тримата бихме могли да бъдем сто пъти щастливи, защото да се държи в тайна нещо от любимото същество е непоносима мъка. Изпратих те на мое място и това ми изглеждаше като едно великолепно дело. Ти ми позволи да те облека като калугерка с една готовност, която отговаряше на безграничното ти доверие в мен, отиде в моето казино, без да знаеш къде отиваш. Едва бе слязла, когато гондолата се върна и аз се отправих към едно скривалище, което нашият приятел познава, и откъдето, без да бъда виждана, можех да наблюдавам всички ваши движения и да слушам всички ваши думи.
Пристигнах в казиното четвърт час след теб. Невъзможно ми е да ти опиша колко бях изненадана и възхитена, когато видях да влиза великолепният Пиеро, на когото се смеехме тъй сърдечно в стаята за посещения и когото трябваше инстинктивно да познаем. Но с неговото първо виждане се изчерпи и цялото удоволствие, което имах. В момента, когато видях действието, което оказа върху него измаменото очакване, появи се страх, учудване и безпокойство и аз се почувствувах нещастна. Нашият възлюбен прие работата другояче. Отчаян, той избяга, той ме обича още, но мисли за мен само защото иска да ме забрави. Това, предполагам, ще му се отдаде със сигурност. Връщането на ключа за мен е вече едно указание, че той няма да дойде повече в казиното. О, нещастна нощ. Та аз исках само да направя трима души щастливи. Как е възможно да стане така, че постигнах точно обратното? Ще умра, ако ти не успееш да го вразумиш, защото, чувствувам, че без него не мога да живея. Сигурно имаш възможност да му пишеш, ти го познаваш, знаеш името му, моля те, върни му ключа и му пиши, като го склониш да дойде утре или вдругиден в казиното поне да говори още веднъж с мен, надявам се да го убедя в моята любов и в моята невинност. Днес си почини, мила приятелко, но утре му опиши цялата истина. Съжали се над твоята бедна приятелка и й прости, че тя обича твоя любим. Аз ще му пиша само две страници, които да приложиш към твоето писмо. Аз съм виновна, за да не те обича повече, ти трябва да ме мразиш, а въпреки това си добра и още ме обичаш, умолявам те! Видях неговите сълзи, видях как силно обича неговата душа, сега го познавам! Не знаех, че има хора, които толкова обичат! Прекарах отвратителна нощ. Не мисли, драга приятелко, че ти се сърдя за това, че му довери нашите нежни любовни отношения, това съвсем не ми е неприятно и спрямо него това не е никаква непредпазливост, тъй като неговият ум е толкова свободен, колкото е добро и неговото сърце.»