Каменният кръг [bg]

Тук усещането за изоставеност беше още по-силно. Имаше ги и знаците: увехнали цветя във ваза върху лъснат скрин, засъхнала утайка от чай в чаша и чинийка на една масичка. Къде бяха всички, по дяволите?

Спрях при вратата на салона и се заслушах. Чух тихото пукане на огъня и пак лекия шум, като от разлистване на страници. Надникнах зад касата и видях само, че някой седи пред писалището. Определено беше мъж — висок, със слаби рамене, тъмнокос, сведен над нещо пред него.

— Иън! — изсъсках колкото силно посмях. — Иън!

Фигурата се сепна, отблъсна назад стола и се изправи бързо, като примигваше към сенките.

— Господи!

— Госпожо Малкълм? — изуми се преподобният Арчибалд Кембъл.

Преглътнах и се опитах да разкарам сърцето си от гърлото. Преподобният изглеждаше не по-малко изплашен от мен, но само за миг. После чертите му се изопнаха и той направи крачка към вратата.

— Какво правите тук?

— Търся племенника на съпруга си — отвърнах; нямаше смисъл да лъжа, а и вероятно той знаеше къде е Иън. Огледах бързо стаята, но беше празна. Само една малка лампа на писалището светеше.

— Къде е госпожа Абърнати?

— Нямам представа — смръщи се той. — Като че ли е заминала. Как така племенника на съпруга ви?

— Заминала ли? Къде е отишла?

— Не знам. — Той се смръщи и горната му устна се издаде като човка над долната. — Нямаше я, когато станах тази сутрин — както и всички слуги, очевидно. Няма що, чудесно се отнася с поканен гост!

Отпуснах се леко въпреки тревогата си. Поне нямаше опасност да налетя на Гейли. Мислех, че мога да се справя с преподобния Кембъл.

— О… Е, наистина изглежда малко негостоприемно. Сигурно не сте виждали момче на около петнайсет години, много високо и слабо, с гъста тъмнокафява коса? Не, така си и мислех. Е, тогава ще тръгвам…

— Спрете! — Хвана ме за ръката и аз спрях изненадана и притеснена от силата на хватката му.

— Как е истинското име на съпруга ви? — попита той.

— Ами… Алегзандър Малкълм — казах и се задърпах от него. — Знаете го.

— Да. И как така, когато описах и вас, и съпруга ви на госпожа Абърнати, тя ми каза, че фамилното ви име е Фрейзър… че съпругът ви всъщност е Джеймс Фрейзър?

— О… — Поех дълбоко дъх, опитвах се да измисля нещо правдоподобно, но не успях. Не ме биваше да лъжа така бързо.

— Къде е съпругът ти, жено? — попита той.

— Виж какво — казах и се опитах да се откопча от ръката му, — много бъркаш за Джейми. Той няма нищо общо със сестра ти, сам ми го каза. Той…

— Говорила си му за Маргарет? — Стисна ме още по-силно. Аз изсумтях от болка и засилих опитите да се освободя.

— Да. Каза, че не бил той… не него е отишла да види на Калоден. Бил е негов приятел Юън Камерън.

— Лъжеш — каза той рязко. — Или той лъже. Но няма значение. Къде е той? — Разтърси ме леко и аз се дръпнах силно. Най-сетне успях да се откопча от хватката му.