Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Искаш ли да спечелиш наградата? Мога да ти покажа къде е Абул Хасан от Оман!
— Искам, как да не искам! Аллах да те възнагради, братко, ако ми го покажеш!
— Иди при баща й — казах аз — и му кажи: „Абул Хасан от Оман е пред портите ти!“
Човекът се затича като муле, избягало от мелничар, после се върна заедно с шейха. Когато ме зърна, баща й даде на човека сто хиляди динара и той си тръгна, като ме благославяше. Шейхът пристъпи към мене, прегърна ме, заплака и рече:
— Къде беше, момко? Толкова дълго те нямаше! Дъщеря ми умира заради раздялата с тебе! Влез де, влез у дома! — когато влязох, той отиде при дъщеря си и й каза: — Аллах ще те излекува от тази болест!
— Татко! — чух гласа й. — Нищо друго не може да ме излекува освен лицето на Абул Хасан!
Влязох при нея и щом тя ме погледна, произнесе следното двустишие:
Надигна се, седна на постелята и рече:
— Господарю мой, мислех си, че вече ще виждам лицето ти само насън! — прегърна ме и заплака.
Останах в този дом, о, емир на правоверните, известно време. Върна се предишната й красота. После баща й извика кадия и свидетели, ожениха ни, направихме голям пир и тя ми е свидна жена и досега!…
Момъкът оставил за малко халифа, а като се върнал, довел едно момче с чудна красота, силни ръце и стройна снага и му наредил:
— Целуни земята пред емира на правоверните!
То целунало земята пред халифа, а той се дивил на хубостта и пред всесилието на Всевишния създател. После Харун ар-Рашид си тръгнал и рекъл на везира:
— Джаафар, това наистина е голямо чудо!
Когато седнал на трона на халифството си, Харун ар-Рашид викнал Масрур и му наредил:
— Събери в тази зала данъка от Багдад, данъка от Басра и данъка от Хорасан!
Събрал Масрур данъка — били много пари, само Аллах можел да ги пресметне. Тогава халифът наредил на Джаафар да му доведе Абул Хасан. Довел го везирът. Момъкът целунал земята пред халифа — побоял се да не би това извикване да е резултат на някоя грешка, докато повелителят на правоверните е гостувал в дома му.
— Оманецо! — викнал халифът.
— На твоята повеля, о, емир на правоверните! — възкликнал Абдул Хасан.
— Отвържи този вързоп! — преди това той бил наредил да съберат парите от данъка на трите области и да ги вържат в един вързоп. Оманецът го развързал, те се пръснали върху пода. — Слушай, Абул Хасан! — заговорил халифът. — Тези пари не са ли повече от онези, които си изпуснал от продажбата на талисмана?
— Те са няколко пъти повече, о, емир на правоверните!
— Вие, които сте тук, бъдете свидетели, че дарявам тези пари на този момък! — рекъл Харун ар-Рашид.
Абул Хасан целунал земята пред емира, засрамил се и заплакал от радост. Сълзите потекли от очите по бузите му и кръвта се върнала в тях.
— „Няма бог освен всемилостивия Аллах, който променя хал след хал и сам остава вечен и непроменим!“ — възкликнал халифът.
Донесли огледало, халифът наредил на Абул Хасан да се огледа в него и той, щом видял лицето си, се поклонил от благодарност пред всевишния Аллах. После халифът му наредил да си отнесе парите, помолил го да бъде винаги негов сътрапезник. Абул Хасан наминавал честичко при него, докато всевишният Аллах не прибрал халифа в лоното си! Всемилостив е вечно живият Аллах, който не умира и владее и царете, и техните поданици!…
Приказка за Камр аз-Заман и неговата възлюблена
Разправят също, че в стари времена живял търговец на име Абдул Рахман. Аллах го дарил с дъщеря и син. Той нарекъл дъщеря си Каукаб ас-Сабах заради голямата й хубост и прелест, а сина си — Камр аз-Заман заради огромната му красота. Ала търговецът се боял да не би зли очи и завистливи езици да урочасат децата му, да не би хитреци или разбойници да ги откраднат от дома му, затова в течение на четиринайсет години крил момчето и момичето в сараите си. Виждали ги само родителите им и една прислужница, която ги наглеждала. Бащата им четял Корана така, както го е спуснал Аллах. Майката ограмотявала дъщерята, а бащата — сина. Изучили децата Корана наизуст, научили се на писане, смятане, изкуства и литература. Нямали нужда от други учители. Когато синът възмъжал, съпругата рекла на мъжа си: