Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не съм съгласен с това, да знаете! — поривисто го прекъсна мистър Пикуик.
— Много добре — отвърна Уордл, — не се съгласявайте с нищо, ако ви е угодно, но когато дойде вашият ред да говорите; сега не ме пресичайте.
— Моля да ме извините — рече мистър Пикуик.
— Дадено — отвърна Уордл. — „Мъчно ми стана, като те чух да говориш против браковете по любов, татко“ — каза Бела и леко се изчерви. „Не бях прав, не трябваше тъй да приказвам, мило дете — рекох аз и я потупах по бузата нежно, колкото груб човек като мене може да го стори нежно, — защото бракът на майка ти беше по любов, а също и твоят.“ — „Не за това мислех, татко — каза Бела, — в същност, татко, аз исках да ти говоря за Емили.“
Мистър Пикуик трепна.
— Какво има сега? — запита Уордл, спирайки разказа си.
— Нищо — отвърна мистър Пикуик. — Продължавайте, моля.
— Не ме бива да увъртам и да разправям дълги истории — рязко рече Уордл. — Трябва да дойдем до главното рано или късно, а ще спестим време, ако ви го кажа веднага. С няколко думи тогава: Бела най-после събра смелост да ми каже, че Емили била много нещастна; че тя и вашият приятел Снодграс си пишели най-редовно от миналата Коледа; че тя от преданост решила да избяга с него, по похвалния пример на старата си приятелка и съученичка; но че все пак, имайки известни угризения на съвестта за тази работа, тъй като винаги съм бил благоразположен и към двете, те сметнали за уместно най-напред да ми направят честта и да ме питат дали имам някакви възражения сватбата да стане по обикновения начин. Ето, това е, мистър Пикуик! И ако бихте могли да свиете очите си до обичайния им размер и да ми дадете вашето мнение какво да правим, ще съм ви доста признателен!
Раздразненият тон, с който сърдечният възрастен джентълмен произнесе последното изречение, не остана напълно незабелязан; защото по лицето на мистър Пикуик се изписа изражение на пълна обърканост и почуда, доста любопитни да се видят.
— Снодграс! От миналата Коледа! — бяха първите несвързани думи, откъснали се из устата на смаяния джентълмен.
— От миналата Коледа — отвърна Уордл, — ясно като бял ден и трябва да сме носили много лоши очила, та да не го открием по-рано.
— Не го проумявам — рече задълбочен в размисли мистър Пикуик. — Не, не мога да го проумея.
— Не е трудно да се проумее — рече гневливият възрастен джентълмен. — Ако бяхте по-млад, отдавна щяха да ви посветят в тайната. И освен това — добави Уордл след миг колебание — истина е също, че аз, тъй като не знаех нищо по този въпрос, доста настоявах пред Емили през последните четири или пет месеца да е благосклонна (ако може; никога не бих се опитал да насиля чувствата на една девойка) към ухажването на един млад джентълмен, наш съсед. Не се съмнявам, че като всяко момиче тя е представила работата в пресилени краски, за да изтъкне собствената си стойност и да разпали още повече чувствата на мистър Снодграс; и тъй двамата са стигнали до заключението, че са страшно преследвана двойка и че нямат друг изход, освен да се оженят скрито или да се задушат с въглища. Сега въпросът е какво трябва да се направи.
— Какво направихте вие? — запита мистър Пикуик.
— Аз!
— Искам да кажа, какво направихте, когато омъжената ви дъщеря ви осведоми?
— О, държах се като глупак, разбира се — отвърна Уордл.
— Точно тъй — намеси се Пъркър, който по време на целия диалог си играеше с ланеца на часовника, потъркваше нервно носа си и показваше различни други признаци на нетърпение. — Това е съвсем естествено; но какво направихте?
— Избухнах страшно и тъй уплаших майка ми, че тя припадна — отвърна Уордл.
— Това е било разумно — отбеляза Пъркър. — И какво още?
— Виках и беснях през всичкото време на другия ден, вдигнах голяма олелия — отвърна възрастният джентълмен. — Най-сетне ми дойде до гуша да тровя и себе си, и другите, затова наех карета от Мъгълтън, впрегнах мои коне и дойдох до града под предлог, че водя Емили да види Арабела.