Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не.
— Дамите искат да не казвате нищо на стария джентълмен, дето младият джентълмен е бил горе; аз също ви моля.
— Туй ли е всичко? — рече с явно облекчение шишкото, докато слагаше обратно в джоба своята половин крона. — Ама разбира се, че няма.
— Видите ли — рече Мери, — мистър Снодграс много обича мис Емили и мис Емили много го обича и ако вие кажете, старият джентълмен ще ви отведе на мили далече от града, дето няма да виждате никого.
— Не, не, няма да кажа! — решително заяви дебелият момък.
— Много сте миличък — рече Мери. — Сега е време да отида горе и да приготвя господарката за обяд.
— Не си отивайте още — настоя шишкото.
— Трябва — отвърна Мери. — Довиждане засега.
Дебелият момък протегна ръце и със слонска игривост се опита да си открадне една целувка; но тъй като не бе необходима кой знае каква ловкост, за да му се изплъзне, хубавата покорителка на сърцето му бе изчезнала, преди той да сключи ръцете си; и тъй флегматичният младеж изяде около един фунт бифтек в сантиментално настроение и си заспа дълбоко.
Имаше много нещо да се разисква горе и много планове за бягство и женитба да се обмислят (в случай че старият Уордл продължаваше да е така жесток), та оставаше само половин час до обяда, когато мистър Сондграс се сбогува за сетен път. Дамите изтичаха да се преоблекат в стаята на Емили, а влюбеният си взе шапката и си тръгна. Той едва бе прекрачил прага, когато чу Уордл да говори високо, а щом погледна от перилата, зърна и него, и други господа да го следват нагоре по стълбите. Нямайки понятие от вътрешното устройство на заведението, обърканият мистър Снодграс бързо се върна в стаята, която току-що бе напуснал, и минавайки оттам в съседното помещение (спалнята на мистър Уордл), затвори безшумно вратата тъкмо когато зърнатите от него лица влязоха в приемната. Те бяха мистър Уордл, мистър Пикуик, мистър Натаниъл Уинкл и мистър Бенджамин Алън — той без всякаква трудност ги позна по гласовете.
„Слава богу, че съобразих да ги отбягна — помисли си мистър Снодграс с усмивка и отиде на пръсти до друга врата край леглото. — Оттук се излиза на същия коридор и мога да си изляза тихо и спокойно.“
Имаше само една пречка той да си излезе тихо и спокойно: вратата беше заключена, а ключа го нямаше.
— Донесете ни днеска от най-хубавото ви вино, келнер — рече възрастният Уордл и потърка ръце.
— Непременно, сър, от най, най-хубавото — отвърна келнерът.
— Съобщете на дамите, че сме се върнали.
— Да, сър.
Пламенно, от цялата си душа желаеше мистър Снодграс дамите да можеха да разберат, че и той се е върнал. Той се осмели да пошепне: „Келнер!“ през ключалката, но тъй като му мина през ума, че е вероятно да му дойде на помощ някой неподходящ келнер, сети се едновременно и за поразителното сходство на сегашното му положение с това на друг един джентълмен, когото намерили в някакъв съседен хотел (очерк за неговите патила бе поместен в тазсутрешния вестник в рубриката „Произшествия“), той седна на един куфар, като трепереше целият.
— Няма да чакаме Пъркър нито минута — рече Уордл, поглеждайки часовника си. — Той е винаги точен. Ще бъде тук навреме, ако възнамерява да дойде; ако ли пък не дойде, няма смисъл да го чакаме. Ха! Арабела!
— Сестричке! — възкликна мистър Бенджамин Алън, като я прегърна разчувствувано.
— О, Бен, мили, колко миришеш на тютюн! — рече Арабела, доста удивена от тази изява на братска любов.
— Тъй ли? — рече мистър Бенджамин Алън. — Тъй ли, Бела? Да, може би си права.
Може би действително беше тъй, защото той току-що бе напуснал приятното общество на няколко пушачи в една малка задна стая с голяма камина.
— Но съм очарован да те видя — рече мистър Бен Алън. — Да те благослови господ, Бела!
— Мили Бен — рече Арабела и протегна глава да целуне брат си, — само недей да ме прегръщаш отново, защото ужасно ще ме разрошиш.
Когато тяхното сдобряване стигна до тази точка, мистър Бен Алън не се сдържа поради силни чувства, пури и портър и погледна към другите през замъглени от влага очила.
— А на мен нищо ли няма да кажете? — извика Уордл с протегнати ръце.
— О, много имам да кажа! — прошепна Арабела, приемайки сърдечните поздрави и прегръдка на възрастния джентълмен. — Защо сте тъй упорит и лош, жесток тиранин такъв!
— А вие сте малка бунтовница — отвърна Уордл по същия начин — и се боя, че ще трябва да ви забраня да идвате у дома. Хора като вас, дето се женят напук на всички, не бива да ги пускат в прилично общество. Но хайде! — додаде високо възрастният джентълмен. — Ето го и обяда; вие ще седнете до мен. Джо… но дявол да го вземе това момче; то е будно!