Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Нашето поведение, сър — продължи Додсън, — говори само за себе си и се оправдава, смятам, при всеки отделен случай. Ние доста отдавна практикуваме тази професия, мистър Пикуик, и сме имали честта да бъдем облечени с доверието на много отлични клиенти. Желая ви всичко хубаво, сър.
— Всичко хубаво, мистър Пикуик — додаде Фог. И като каза това, той взе чадъра си под мишница, издърпа дясната си ръкавица и в знак на помирение протегна десница към крайно възмутения джентълмен, който веднага мушна двете си ръце под опашките на жакета си и изгледа юриста с учудване и презрение.
— Лоутън! — провикна се още в същия миг Пъркър. — Отворете вратата.
— Почакайте малко — рече мистър Пикуик. — Пъркър, аз искам да кажа няколко думи.
— Драги мой сър, оставете, няма смисъл — обърна се към него дребният пълномощник, който беше неимоверно напрегнат през цялото време на срещата. — Мистър Пикуик, моля ви се!
— Оставете ме, сър, ще правя каквото искам! — отвърна ядосано мистър Пикуик. — Мистър Додсън, вие отправихте няколко забележки към мен.
Додсън се обърна, кимна с глава и се усмихна благо.
— Няколко забележки към мен — повтори задъхано мистър Пикуик — и вашият съдружник ми подаде ръката си, и вие двамата възприехте такъв тон на великодушие и опрощение, че подобна степен на наглост не можех да очаквам дори от вас!
— Какво, сър?! — възкликна Додсън.
— Какво, сър?! — откликна Фог.
— Знаете ли, че аз бях жертва на вашите интриги и заговори? — продължаваше мистър Пикуик. — Знаете ли, че аз съм лицето, което вие хвърлихте в затвора и ограбихте? Знаете ли, че вие бяхте пълномощниците на тъжителката в процеса Бардел и Пикуик?
— Да, сър, ние действително го знаем — отвърна Додсън.
— Разбира се, че знаем, сър — додаде Фог и потупа джоба си — може би случайно.
— Виждам, че си припомняте това със задоволство — рече мистър Пикуик, опитвайки за първи път в живота да се усмихне саркастично, но явно не успя да го стори. — Макар и отдавна да желаех да ви кажа без заобикалки какво ми е мнението за вас, щях да пропусна дори тази възможност, от уважение към моя приятел Пъркър, ако не беше този недопустим тон, с който си послужихте, а също и вашата безсрамна фамилиарност. Повтарям: вашата безсрамна фамилиарност, сър — обърна се мистър Пикуик към Фог с яростно замахване, което накара това лице да отстъпи към вратата с голяма скорост.
— Внимавайте, сър — рече Додсън, който, макар и по-висок от двамата, се бе предпазливо заслонил зад гърба на Фог и говореше над главата му с пребледняло като платно лице. — Оставете се да ви нападне, мистър Фог; не отвръщайте в никой случай с удари.
— Не, не, няма да отвръщам на ударите — рече Фог, отдръпвайки се още малко, докато приказваше, за явно облекчение на своя съдружник, защото по този начин последният постепенно се добираше до външната стая.
— Вие сте — продължи мистър Пикуик, подемайки нишката на своето слово, — вие сте двамата лика-прилика, чифт долнопробни, безчестни, подли разбойници.
— Е — намеси се Пъркър, — това ли е всичко?
— Това обобщава всичко — отвърна мистър Пикуик. — Те са чифт долнопробни, безчестни, подли разбойници.
— Хайде! — рече Пъркър с възможно най-усмирителен тон. — Драги ми господа, той каза всичко, което имаше да каже. Сега, моля ви, излезте си. Лоутън, отворена ли е другата врата?
Чу се отдалеч хихикането на мистър Лоутън и положителният му отговор.
— Хайде, хайде… довиждане… довиждане… сега моля, драги ми господа… мистър Лоутън, вратата! — извика дребният човек, побутвайки Додсън и Фог навън в желанието си по-скоро да си идат. — Насам, драги ми господа… моля, не се задържайте повече… боже мой… мистър Лоутън, вратата, сър… защо се бавите?
— Ако има закони в Англия, сър — рече Додсън, докато слагаше шапката си, — скъпо ще ми заплатите за това.
— Вие сте чифт долнопробни…
— Не забравяйте, че това ще ви струва скъпо, сър — прекъсна го Фог.
— … безчестни, подли разбойници! — продължи мистър Пикуик, без да обръща ни най-малко внимание на отправените му заплахи.
— Разбойници! — извика мистър Пикуик, изтичвайки до площадката, докато двамата правници слизаха по стълбището.
— Разбойници! — изкряска мистър Пикуик, отскубнал се от Лоутън и Пъркър, като подаде глава от прозореца на стълбището.