Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Отлично, драги мой сър, отлично — отвърна Пъркър. — Мога само да ви кажа, че ако смятате, че било Додсън, било Фог ще прояви и най-малко срам или смущение, загдето трябва да погледне в очите вас или някого другиго, вие сте най-големият оптимист, когото съм виждал в живота си. Поканете ги вътре, мистър Лоутън.
Мистър Лоутън изчезна ухилен и се върна веднага, въвеждайки ги съответно строго установения йерархичен ред: Додсън пръв и Фог след него.
— Вие сте се виждали с мистър Пикуик, струва ми се — каза мистър Пъркър на Додсън, накланяйки перото си в посоката, гдето бе седнал този джентълмен.
— Добър ден, мистър Пикуик — рече Додсън гръмогласно.
— О, как сте, мистър Пикуик? — провикна се Фог. — Надявам се, че сте добре, сър. Веднага ми се видя позната физиономия — додаде Фог, като придърпа един стол и погледна към другите с усмивка.
Мистър Пикуик кимна леко в отговор на тези поздрави и виждайки Фог да издърпва свитък книжа от джоба на жакета си, стана и отиде до прозореца.
— Няма причини мистър Пикуик да се отдалечава, мистър Пъркър — забеляза Фог, развързвайки червената лента, прикрепяща малкия свитък, и се усмихна отново, още по-мило от преди. — Мистър Пикуик е доста добре запознат с тези документи. Мисля, че няма тайни между нас. Хи-хи-хи!
— Не много, смятам аз — добави Додсън. — Ха-ха-ха! — След това двамата съдружници се засмяха заедно — приятно и весело, както често се смеят хората, които ще получават пари.
— Трябва да поискаме от мистър Пикуик да плати допълнително за надзъртането — рече Фог с присъщото му чувство за хумор, щом разгърна книжата. — Всички съдебни такси и разноски възлизат на сто тридесет и три лири, шест шилинга и четири пенса, мистър Пъркър.
След тази обява на печалби и загуби Фог и Пъркър се заловиха да сравняват надълго своите изчисления и да се ровят из книжата. Междувременно Додсън се обърна любезно към мистър Пикуик с думите:
— Мисля, че сега не сте чак толкова пълен, както по времето, когато имах удоволствието да ви видя за последен път, мистър Пикуик.
— Възможно е, сър — отвърна мистър Пикуик, мятащ отдавна свирепи, пълни с възмущение погледи, на които двамата ловки адвокати не обръщаха ни най-малко внимание. — Смятам, че е така, сър. В последно време имах неприятности, защото ме преследваха мошеници, сър.
Пъркър се покашля много силно и запита мистър Пикуик дали не би искал да прегледа сутрешния вестник; на този въпрос мистър Пикуик отговори с най-решителен отказ.
— Прав сте — рече Додсън. — Предполагам, че наистина сте имали неприятности във „Флийт“; там се срещат някои чудати личности. Къде точно бяха стаите ви, мистър Пикуик?
— Моята единствена стая — отвърна дълбоко оскърбеният джентълмен — беше на етажа на Кафенето.
— А, така ли? — рече Додсън. — Струва ми се, че това е една много приятна част от учреждението.
— Много — сухо отвърна мистър Пикуик.
Хладнокръвието на събеседника при обстоятелства като тези би естествено довело всеки джентълмен с по-неспокоен нрав до крайно раздразнение. Мистър Пикуик сдържаше гнева си с титанични усилия; но когато Пъркър написа чек за цялата сума и Фог го сложи в малкия си портфейл с тържествуваща усмивка, разляла се по цялото му пъпчиво лице, и усмивката премина също върху строгите черти на Додсън, той почувствува кръвта в бузите си да гори от негодувание.
— Хайде, мистър Додсън — рече Фог, като си прибра портфейла и сложи ръкавиците, — аз съм на ваше разположение.
— Много добре — рече Додсън и стана. — Аз съм напълно готов.
— Много съм щастлив — рече Фог, разнежен от чека, — загдето имах удоволствието да се запозная с мистър Пикуик. Надявам се, че вие нямате сега толкова лошо мнение за нас, мистър Пикуик, както тогава, когато за първи път имах удоволствието да ви видя.
— Аз също се надявам — рече Додсън с приповдигнат тон на оклеветена добродетелност. — Вярвам, че мистър Пикуик ни познава по-добре сега: каквото и мнение да имате за господата от нашата професия, бих искал да ви уверя, сър, че аз не питая нито недоброжелателност, нито чувство на мъст за онези думи, които вие счетохте за уместно да изкажете в нашата кантора във Фриймън’с Корт, Корнхил, при онзи случай, за който намекна моят съдружник.
— О, разбира се, аз също — рече Фог с тон на всеопрощение.