Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Значи, мис Уордл е с вас? — рече мистър Пикуик.
— С мен е, разбира се — отвърна Уордл. — Тя е в хотел „Осбърн“, Аделфи, в този момент, освен ако вашият предприемчив приятел не е избягал с нея междувременно, откакто излязох тази сутрин.
— Вие сте се сдобрили следователно — рече Пъркър.
— Нищо подобно — отговори Уордл. — Тя плаче и се муси непрекъснато оттогава освен снощи между чая и вечерята, когато най-тържествено се залови да пише писмо, а пък аз се правех, че не забелязвам.
— Искате съвета ми по въпроса, струва ми се — каза Пъркър, измествайки очи от унесеното лице на мистър Пикуик към напрегнатата физиономия на Уордл, и пое последователно няколко щипки от любимото си ободряващо средство.
— Струва ми се, че да — отвърна Уордл, като погледна мистър Пикуик.
— Разбира се — потвърди този джентълмен.
— Добре тогава — рече Пъркър, дръпвайки стола си назад, и стана. — Съветът ми е вие двамата да си отидете заедно: пешком или с едно или друго превозно средство, защото вече ми омръзнахте, и просто си поговорете по въпроса помежду си. Ако не го уредите до следващия път, когато се видим, ще ви кажа какво да направите.
— Задоволителен отговор — рече Уордл, не знаейки точно дали да се усмихне, или да се обиди.
— Хайде, хайде, драги мой сър — каза Пъркър. — Познавам ви и двамата много по-добре, отколкото сами се познавате. Фактически вие вече сте уредили всичко.
При тези думи дребният джентълмен ръгна с табакерата си най-напред мистър Пикуик по ребрата, а после мистър Уордл по жилетката, при което и тримата се смяха, особено последно упоменатите джентълмени; те също отведнъж си стиснаха отново ръцете без най-малката видима причина.
— Днеска обядвате при мене — каза Уордл на изпращащия ги Пъркър.
— Не мога да обещая, драги мой сър, не ви обещавам — отвърна Пъркър. — Ще се отбия при вас тази вечер във всеки случай.
— Ще ви чакам в пет — рече Уордл. — Хайде, Джо! — И след като най-накрая разбудиха Джо, двамата приятели тръгнаха с каретата на мистър Уордл, която от човеколюбие имаше задна седалка с перила за шишкавото момче, защото, ако беше само платформа, то щеше да се търкулне и направо да се убие още при първата дрямка.
В „Джордж и ястребът“ разбраха, че Арабела и нейната прислужничка бяха поръчали файтон веднага след получаването на кратката бележка от Емили със съобщение, че е пристигнала в Лондон, и бяха отишли направо в Аделфи. А тъй като Уордл имаше работа в Сити, пратиха шишкавото момче с каретата до хотела, за да съобщи, че господарят му и мистър Пикуик ще се върнат заедно за обед в пет часа.
Натоварен с това съобщение, шишкавият момък спа на задната седалка спокойничко, докато се носеха по калдъръма, сякаш беше в пухено легло на часовникови пружини. По някакво невиждано чудо той се събуди самичък, когато каретата спря, и като се разтърси хубаво, за да му дойде умът на място, се запъти към горния етаж да изпълни заръката.
Дали разтърсването бе разбъркало ума на шишкото, вместо да го сложи съответно на място, или бе накарало да се породят в главата му такова количество нови мисли, че да забрави дори най-обикновените правила на вежливост, или (което е също възможно) да не бе успяло да предотврати той да заспи отново, докато се качваше по стълбите — не знаем, но безспорен факт е, че той влезе в приемната стая, без да почука предварително на вратата; и видя един джентълмен, седнал до младата му господарка на софата, с ръце, много нежно обвили кръста й, докато Арабела и нейната прислужничка се преструваха, че гледат навън от прозореца. Щом зърна тази гледка, шишкавото момче нададе възклицание, дамите — писък, а джентълменът — ругатня, всички почти едновременно.
— Негодник, какво дириш тука? — възмути се джентълменът, който, излишно е да го казваме, беше мистър Снодграс.
На това порядъчно изплашеният шишко отвърна кратко:
— Мис.
— За какво ме дириш, глупчо такъв?! — запита Емили, извръщайки смутено глава.
— Господарят и мистър Пикуик идват да обядват днес тука в пет часа — отвърна шишкавото момче.
— Напусни стаята! — заповяда мистър Снодграс, хвърляйки гневен поглед към смаяния младеж.
— Не, не, не! — намеси се бързо Емили. — Бела, миличка, посъветвай ме!
Тогава Емили, мистър Снодграс, Арабела и Мери се скупчиха в един ъгъл и възбудено поговориха шепнешком няколко минути, през които шишкавото момче си подремна.