Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато видях двамата здрави лодкари, се качих спокойно в гондолата. Отделихме се лесно от брега, без да ни попречи вятърът. До Сан Микеле всичко вървеше добре. Но щом минахме острова, бурята ни нападна с такава ярост, че се видях в опасност за живота си, защото макар и добър плувец, не се доверявах на силите си чрез плуване или да мога да устоя срещу силата на течението. Заповядах на лодкарите да се върнем, за да се приютим на острова, но те ми отговориха, че не са страхливци и да бъда спокоен. Познавайки характера на нашите гондолиери, замълчах. Междувременно ударите от вятъра следваха един след друг, пенливите вълни се удряха и влизаха в гондолата и моите двама лодкари, въпреки своето безстрашие и сила не можеха да управляват вече лодката. Ние бяхме само на сто крачки от устието на Рио де Джезоити, когато един яростен удар от вятър преобърна предния лодкар в морето, но той се вкопчи в лодката и се качи отново без голям труд. Беше загубил лопатата и взе друга, но гондолата беше вече отвлечена доста настрана. Опасността беше голяма и нямах никакво желание да вечерям при Нептун. Изсипах една шепа филипи върху пода на лодката и заповядах на лодкарите да хвърлят във водата покрива на гондолата. Звънът на среброто, както и заплашващата опасност подействуваха и те изпълниха веднага моята заповед. Вятърът обхващаше сега само малка площ за нападение и моите лодкари доказаха на бог Еол, че са по-силни от него, защото за по-малко от пет минути ние навлязохме в Рио де Мендиканти и слязох пред палата Брагадино. Легнах и се завих добре, за да възстановя отново естествената си топлина. Но напразно копнеех за сладкия сън, който скоро би възстановил силите ми.
Пет или шест часа по-късно при мен дойдоха господин де Брагадино и двамата му неразделни приятели и ме намериха в трескаво бълнуване. Въпреки това моят достоен покровител трябваше да се смее, когато видя върху канапето костюма на Пиеро. Поздравиха ме, че съм се избавил тъй умело от опасното положение и след това ме оставиха на спокойствие. Вечерта се изпотих толкова силно, че трябваше да се смени даже бельото на леглото, на следния ден изпотяването се повтори и аз бълнувах, на третия ден треската престана, но всичките ми членове бяха като парализирани и чувствувах ужасни болки в слабините, но си наложих търпение, тъй като чувствувах, че облекчение можеше да ми даде само строга диета. В сряда при мен дойде вярната пратеница Лаура. Казах й, че не мога нито да чета, нито да пиша и я помолих да дойде пак на следващия ден. Тя постави писмата, които носеше за мен, върху една масичка до леглото ми и си отиде, след като я осведомих подробно, за да може да разкаже на Ч.Ч. за състоянието ми.
Тъй като вечерта се чувствувах малко по-добре, заповядах на прислужника си да ме заключи и отворих писмото на Ч.Ч. Първото, което видях, и то с голямо удоволствие, беше ключът от казиното, който тя ми изпращаше обратно. Вече съжалявах, че бях го върнал и имах някакво предчувствие, че може би не съм прав.
Видът на ключа ми подействува като същински балсам. Второто, което ми беше не по-малко приятно от връщането на скъпоценния ключ, беше едно писмо от М.М., което жадно прочетох. То гласеше:
„Подробностите, които прочетохте или ще прочетете в писмото на моята приятелка, ще ви накарат, надявам се да простите и забравите грешката, която извърших. Извърших я наистина съвсем невинно, тъй като се надявах да ви доставя най-голямата радост. Видях и чух всичко и вие не бихте си отишъл и не бихте оставил ключа, ако за нещастие не бях заспала един час преди вашето отпътуваме. Вземете обратно ключа и се върнете утре вечер в казиното; тъй като слава богу, сте се спасил от бурята. Може би вашата любов ви дава основание да се оплаквате, но тя не ви дава право да измъчвате една жена, която сигурно не ви е засвидетелствувала незачитане.“
След това прочетох писмото на Ч.Ч., което предавам тук, тъй като то ми се стори много интересно:
„Аз те моля, мили съпруже, да не ми връщаш този ключ — ти би трябвало да си станал най-жестокият от всички хора, за да намериш удоволствие в това да измъчваш две жени, които те обичат най-пламенно, и то само заради теб самия. Познавам твоето сърце и затова се осмелявам да мисля, че утре вечер ще отидем в казиното, за да се сдобриш с М.М., която тази вечер не може да дойде. Ти ще видиш, мили приятелю, че не си прав и че моята обична приятелка съвсем не те подценява, а напротив, само теб единствен в света обича. Между другото, съобщавам ти нещо, което ти още не знаеш и ще чуеш сигурно с голям интерес. Непосредствено след като ти си бе отишъл, мислех за отвратителното време, което ме изпълни с голям страх за теб. В този момент, когато исках да се върна в манастира, видях за моя голяма изненада пред себе си моята мила М.М. От едно скривалище тя беше чула всяка дума, казана от теб. Няколко пъти била в изкушение да се покаже, но винаги била възпирана от страха, че би могла да се яви в неподходящо време и чрез това да попречи на едно сдобряване, което според нея се разбира от само себе си между двама души, които действително се обичат. За нещастие, преди да си тръгнеш, сънят я надвил и тя се събудила едва от шума на будилника, когато беше вече късно, за да те задържи, тъй като ти избяга така бързо, като че ли искаше да избегнеш някаква голяма опасност. Щом я видях, й дадох ключа, който не познавах, и моята приятелка дълбоко въздъхна и обеща да ми разкаже всичко, щом си отидем вкъщи. Върнахме се в ужасното време, но треперехме само за теб, за нас самите едва мислехме. Пристигнали в манастира, облякох веднага моите обикновени дрехи, а М.М. си легна. Седнах до нейната възглавница и тя ми разказа следното: