Гаснещ зрак [bg]

— Вече започвах да се чудя къде сте.

Грип Галас заговори още преди Пелк да е започнала доклада си.

— Любима, забранено ни е да излезем на полето.

— Какво?!

— Лорд Аномандър ни забранява тази битка. Изглежда, че чичо ти все пак ще води Домашните ти мечове.

— Ще му се опълча…

— И така ще го нараниш.

— Той наранява нас!

Грип Галас кимна.

— Да. Така е. Връщането ми го оскърби — повече, отколкото очаквах. Аз съм едно отритнато нежелано псе. — Замълча, а след това неочаквано се усмихна. — Има определена свобода в това.

Очите на Хиш Тула се задържаха още за миг върху съпруга ѝ, а след това се изместиха към Пелк.

— Верността на моя съпруг лежи покосена още преди битката да е започнала. Какво имаш да ми кажеш?

— Едва не убих чичо ви, милейди. Само намесата на съпруга ви го предотврати.

— Нещо друго?

— Лорд Аномандър е поел командването на Домашните мечове на Драконъс. Според сигналните флагове над Цитаделата легионът Хуст в момента се придвижва към долината Тарнс. Време е за сбор.

— Лорд Аномандър поема командването? Не Силхас Руин?

Пелк сви рамене.

— И да не го е обявил вече, ще го направи, милейди. Първият син на Тъмата ще се опълчи на Майка Тъма.

При тези думи Грип Галас я изгледа слисано.

Пелк продължи:

— Ако лорд Аномандър отказва и на двама ви, то е защото иска да живеете. Не, той има нужда да останете живи. Ще има магия. Касапницата, която ни очаква, може да е абсолютна.

— А нашата чест? — настоя Хиш Тула.

Пелк се намръщи.

— В тази нова война на магия, милейди, чест не може да съществува. Честта умира с разстоянието, със самата отдалеченост на убийството. Битката се превръща в скучна работа, но бързо свършена, и само гарваните ще танцуват. — Отпусна ръка на дръжката на оръжието си. — Цялото ми умение, целият живот, който съм отдала, за да уча други на умения — самата ми клетва да видя как учениците ми оцеляват — вече са безсмислени. Щом смъртта може да удари без разлика, значи наистина сме паднали. Виждам бъдеще, в което духът умира, и ако този ден ще е последният ми, няма да съжалявам много за него. — Обърна се към Грип Галас. — Очаквам Келарас да е с мен в прахта на смъртта, така че не помисляй да ме укоряваш повече, Грип Галас.

Нито Грип, нито Хиш Тула имаха какво да отвърнат на това.

Пелк кимна.

— Сега, с ваше разрешение, ще се върна при чичо ви и ще го уведомя за заповедта ви.

— Погрижи се да се бият — каза Хиш Тула, но тонът ѝ беше кух, лишен от всякакво чувство. — Ти си помощник-командирът. Постарай се да разбере това.

— Да, милейди! А ако измени, ще го посека на мига.

— Едва ли — каза Хиш Тула и махна на слугите да се приближат, този път за да започнат да смъкват бронята ѝ. — Венес Турайд храни някакви заблуди относно решимостта ти, Пелк. — Извърна глава към мъжа си. — Какво казваш, скъпи? Да тръгнем ли към западното ми укрепление?