Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— С твое позволение може ли да поразгледам стоката ти?
— Разбира се! — отговорих.
Човекът разрови стоката ми, избра си именно този диск и рече:
— Хвала на Аллаха! Господине, продаваш ли ми това?
— Разбира се! — отговорих аз.
— И колко струва?
— А ти колко даваш?
— Двайсет динара!
Помислих, че ми се подиграва, и викнах:
— Махай се и си върви по пътя!
— Петдесет динара! — викна той, а когато не отговорих, продължи: — Хиляда динара! — и понеже продължавах да мълча, той запита: — Защо не ми отговаряш?
— Върви си по пътя! — повторих гневно.
А той вдигаше хиляда след хиляда, накрая викна:
— Ще ми го продадеш ли за двайсет хиляди динара?
Пак помислих, че се подиграва. А наоколо се бяха събрали хора и всеки ме убеждаваше:
— Продай му го! Пък ако не го вземе, ще го хванем, ще го набием и ще го изгоним от града!
— Ти купуваш ли, или се подиграваш? — креснах аз.
— Трийсет хиляди динара! — възкликна той. — Вземи ги и ми се подпиши, че си ми го продал!
— Бъдете ми свидетели! — обърнах се аз към събралите се. — Давам му го, но при условие да ми каже каква полза има от това нещо и за какво служи то!
— Ти ми подпиши, че го продаваш, пък тогава ще ти кажа каква е ползата от него и за какво служи! — каза човекът.
— Продавам го!
— Аллах ми е свидетел, че е истина, което ще ти кажа! — възкликна той, извади злато, плати ми, сложи диска в джоба си и каза: — Доволен ли си?
— Да! — отговорих.
— Свидетели сте ми — обърна се той към хората наоколо, — че той си взе трийсетте хиляди динара! — после се обърна към мене и продължи: — Нещастнико, ако бе продължил, щях да викна и до сто хиляди, че дори до хиляда хиляди динара!
При тези думи кръвта избяга от лицето ми и аз побледнях така, както съм останал досега, а после запитах:
— А защо? Каква е ползата от този диск?
— И той заразказва:
Знай, че царят на Индия има дъщеря — няма по-хубава девойка от нея! Страдаше тя от ужасно главоболие. Събра царят всички писари, мъдреци и жреци, но не можаха да я излекуват. И аз бях там и казах на царя:
— Царю, познавам един човек от Вавилон на име Саадуллах! Няма друг на земята, който да познава тези болести по-добре от него. Ако си съгласен да ме пратиш при него — направи го!
— Иди! — разпореди се царят.
— Дай ми парче ахат! — помолих го аз.
Донесоха голямо парче ахат, сто хиляди динара и дарове. Отпътувах за страната Вавилон. Намерих шейха, обясних му каква е работата, дадох му и стоте хиляди динара заедно с дара. Той взе парчето ахат, доведе каменоделец и изсякоха от него този диск. Шейхът чака седем месеца предсказанията на звездите, подбра най-благоприятното време и издълба надпис с тези заклинания. После занесох диска на царя. Поставиха го до главата на дъщеря му и тя се излекува начаса — а бе завързана преди това с четири вериги, всяка вечер до нея лягаше една неволница, която на сутринта намираха заклана. Този талисман я излекува. Зарадва се царят, дари ме богато. После постави талисмана в огърлицата й. Но се случи веднъж — тя се качила на кораб да се поразходи из морето. Една от неволниците протегнала ръка към нея да я погали, огърлицата се скъсала и паднала в морето. От този миг нещастието се върна при царската дъщеря, а царят потъна в дълбока тъга. Той ми даде много пари и ми каза да ида при този шейх, за да направи друг талисман вместо онзи. Отидох във Вавилон и открих, че онзи шейх е умрял. Върнах се при царя и му съобщих. Тогава той ме изпрати заедно с още десет души по всички страни на света — дано да открием талисмана, за да я излекуваме. И ето че Аллах ме доведе при тебе…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕД ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на момъка от Оман:
Така, о, емир на правоверните, човекът си взе талисмана и си замина. Ето оттогава лицето ми побледня. Върнах се в Багдад и заживях в същия дом както преди. Когато се съмна, се облякох богато и отидох в дома на Тахир бен Аля с надеждата да видя онази, която обичам. Видях, че портата му е затворена. Запитах един минувач:
— Какво е сторил Аллах с шейха?
— Братко — отговори ми той. — Преди няколко години при него дойде търговец на име Абул Хасан от Оман. Живя той известно време с дъщеря му, а когато парите му се свършиха, шейхът го изгони с разбита душа. Но момичето го обичало много и когато двамата се разделиха, то силно се поболя, вече е на умиране! Баща й изпрати хора по различни страни да търсят момъка и обеща на онзи, който му го доведе, сто хиляди динара! Но никой не го е виждал, никаква следа не е оставил!