Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
След Венеция отидохме в Милано, така че се върнахме във Виена чак през април. Пристигнахме в „Хофбург" в един дъждовен пролетен ден и най-лошите ми опасения се потвърдиха. Гизела се разрева, когато се наведох над люлката й. Мъничката ерцхерцогиня се уплаши от лицето на собствената си майка.
– Тя не Ви познава, Ваше Императорско Височество – прошепна бавачката, кършейки ръце. – По-добре й дайте време. Страхува се от чужди физиономии.
– Та аз съм нейна майка! – възмутих се обидено, ала съзнавах, че месеците, които бях прекарала далече от детето си, бяха в ущърб и на двете ни. Това не биваше да се случва никога повече. Занапред всичките ми деца щяха да ме придружават, когато напускам Виена.
– Що за глупости – отсече ерцхерцогинята, когато узна за намерението ми. – Не стига ли, дето миланчани твърдят, че императорът бил домъкнал дъщеря си в Италия само за да се предпази от евентуални атентати? Нима искаш да изложиш децата си на подобна опасност?
– Не, както не искам и да бъде извършен атентат срещу моя съпруг, императора – избухнах аз. – Щом наистина се налага да направим визита в Унгария, ще взема и двете си дъщери. Все едно дали това се харесва на баба им, или на унгарците.
– Това не е последната дума по въпроса – надменно оповести императорската майка. – Освен това имаш да изпълняваш далеч по-важни задължения. Както виждам, все още не си забременяла. Короната се нуждае от наследник, или си забравила?
О, не, не бях забравила. Всичко живо се стараеше непрестанно да ми напомня за този мой пропуск. Две деликатни дъщерички не бяха достатъчни за династията Хабсбург. От мен се очакваше син; отвсякъде чувах намеци и съвети, макар да не се нуждаех нито от едното, нито от другото. Враговете ми дори стигнаха дотам да изровят някакъв прастар френски пасквил, в който преди много години бичували мнимите грешки на Мария Антоанета.
Кой знае как древното писание се бе озовало на масата ми – и това в „Хофбург", където се гледаше с извънредно подозрение на всяка хартийка, която не е официален документ. Нечия неизвестна ръка не бе пропуснала дори да подчертае с червено подходящите пасажи: Призванието и естественото предназначение на една кралица е да дари Короната с наследници. Кралица, която не изпълнява този си дълг, се превръща в източник на огромни злини.
Никой не би могъл да ми подхвърли подобни язвителни подигравки без изричното одобрение на майката на Франц Йозеф. Дамите от висшата аристокрация, които ме обграждаха с престорена любезност и издигаха стена от мълчалив укор и саркастичен етикет между мен и външния свят, току свиваха неодобрително уста и злословеха по мой адрес – явно нямаха нищо по-добро за вършене.
Чудно ли е тогава, че бях добила навика да разговарям по-често с конете и кучетата си, отколкото с тях. Животните поне се отнасяха към мен с безрезервна симпатия. Топлината на кучешкото тяло, което се галеше в полите ми, ми помагаше да запазя самообладание, когато ерцхерцогинята се втурваше в покоите ми и се захващаше да критикува всяко движение, което си позволявах – като се започне от излетите на кон и се свърши с всекидневната ми гимнастика.
– Това е неуместно и нездравословно – не преставаше да ме упреква тя. – Ти си императрица, а не акробатка. Тялото ти е предназначено да носи в утробата си наследник, а не да изпълнява фокуси на седлото или на гимнастическите уреди. Ако обичаш, остави тая работа на циркаджиите. Франц Йозеф проявява прекалено търпение към теб.
Тя нямаше никакви скрупули да извади на бял свят надеждите, които напразно хранех месец подир месец. Обиждаше ме, ала през последните месеци самочувствието ми бе укрепнало. В Италия се бях проявила като истинска помощница на Франц Йозеф, а не само като квачка. Способна бях на повече неща, не само да раждам деца.
– Императорът знае отлично какво има в мое лице, майко – бунтарски възразих аз.
– По-важно би било ти да знаеш какво имаш в негово лице – натърти тя с леден тон. – Изпълни дълга си! Знаеш какво се случва с княгините, които не могат да раждат синове.
Ужасена се загледах подире й; когато вечерта Франц Йозеф дойде при мен, още не можех да дойда на себе си. Наистина ли щеше да ме натири, ако не му родя син? Знаех, че ерцхерцогинята е способна да го принуди и на това. Какво щеше да се случи с мен и с дъщерите ми, ако императорът се отвърне от нас?
Франц Йозеф се изсмя на тревогите ми. Дори не ме попита кой ми е втълпил подобни идеи, а предположи, че сама съм стигнала до тях.