Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Какво глупаче си ми ти – смъмри ме той, трогнат и донякъде смаян. – Ни най-малко не се съмнявам, че ще имаме син. Ще видиш. Хайде да си лягаме.
Искаше ми се да ме беше прегърнал и да бе попитал кой е посмял да ме разтревожи така; да се бе отнесъл с разбиране и търпение към страховете ми. Но това не беше в характера му. Трябваше ли да го упреквам? Бях неопитна и наистина смятах, че грешката е в мен, когато с цената на огромни усилия изтърпявах бурно пламващата страст на Франц Йозеф. Въпреки това тайно се заклех да сторя всичко, наистина всичко, за да зачена най-после този тъй важен син.
Никой не разбираше колко самотна, неуверена и безпомощна се чувствах. Каква остра нужда имах от женски съвет и от нежна подкрепа. Но дори майка ми само ме наставляваше в писмата си да се нагодя най-сетне към „изискванията на обстоятелствата".
За щастие приготовленията за пътуването ни до Унгария ме откъснаха от тези мрачни мисли. Напук на неприкрития гняв на леля София ние в крайна сметка заминахме с двете си дъщери. През май 1857 година заедно с малките София и Гизела стъпих за първи път в страната, която през следващите години щеше да се превърне в моя родина – повече от Австрия и от любимата ми Бавария.
Родина по най-различни причини, защото никоя друга страна не ме дари с толкова щастие, но и не ми донесе толкова мъка, колкото Унгария. Добре, че не подозирах всичко това, когато в унгарската кралска крепост „Офен"15 облякох за първи път великолепната рокля, която наподобяваше народната носия на маджарите, доколкото е допустимо за един бален тоалет. Ефирната бяла блуза с въздушни, бухнали ръкави, широката плисирана пола и дантелената престилка, както и стегнатият елек напомняха малко баварската селска носия, така че се усмихвах с лекота, докато се представяхме на висшата унгарска аристокрация.
Не мога да кажа доколко тази усмивка плени унгарците и доколко за това допринесе амнистията, която Франц Йозеф бе приготвил. Професор Майлат, който преди женитбата ми ме запознаваше в „Посенхофен" с историята на Хабсбургската империя, беше унгарец. Със сигурност неговите уроци ми помогнаха да разбера защо първоначално ни посрещнаха с такава горда сдържаност.
– Трябваше да облечеш унгарска униформа – отвърнах аз на недоволството на Франц Йозеф от този факт. – Не е много дипломатично да се явяваш като австрийски маршал. Не си ли ти унгарският крал?
– Не ги разбираш тия работи, Сиси!
Кога беше усвоил от майка си този отговор? Тя презираше унгарците и, както изглежда, бе заразила и сина си. Не желаех Франц Йозеф да се ръководи по тези глупави предразсъдъци.
– Бъркаш гордостта с надменността, Франци. Унгарците желаят единствено да бъдат зачитани техните традиции и ценности. Ако ги уважаваш, те ще ти се отблагодарят с лоялност и преданост. Нима не ти давах добри съвети в Италия? Помниш ли как казваше, че умея да покорявам един народ по-успешно от твоите войници?
– Във всеки случай умееш да се усмихваш много по-сладко от тях, Сиси – сърдечно отвърна Франц Йозеф. – Унгарците още отсега са в краката ти. Да видим какво ще кажат, когато утре приемеш редом с мен големия парад на кон.
О, те изпаднаха в луд възторг. Вестниците им ме превъзнасяха като „царица на амазонките", което извънредно ми се понрави, защото подобен комплимент от един народ на ездачи значеше много. Отдавна не се бях чувствала толкова добре, когато неочаквано се появи доктор Зеебургер. Ерцхерцогинята настоявала придворният лекар да се включи в свитата ни, за да наглежда София и Гизела. Тя не спирала да се тревожи за здравето на двете си внучки, аз пък не се съмнявах, че изрично е предупредила доктор Зеебургер колко неблагоразумна е императрицата. Дали си въобразявах, или наистина долових неизказаното задоволство в гласа на доктора, когато ме информира, че моята малка Гизела вдигнала температура и имала диария?
– Безобидно смущение, но не е възможно принцесите да пътуват, Ваше Императорско Височество – заяви той, твърде надменно според мен. – Освен това не изключвам ерцхерцогиня София вече да се е заразила и е възможно също да се разболее.
Оказа се прав. Докато Гизела се възстанови бързо от оплакванията си, при София не се забелязваше съществено подобрение и след десет дни. Колебаех се дали да придружа Франц Йозеф в планираната му обиколка из провинциалните градове, която вече беше отложена с десет дни.
– И без това не можеш да направиш нищо за малката, Сиси – твърдеше Франц Йозеф. – Тя е в сигурните ръце на доктор Зеебургер. Имам нужда от теб, добре знаеш, че за унгарците е много по-важно да видят красивата си кралица, отколкото своя крал. Трябва да заминеш с мен.