Вълка от Уолстрийт

— Момчета, защо не ни оставите да си поговорим няколко минути насаме?

Никакво възражение! Двамата се втурнаха навън с такова усърдие, че додето с баща ми седнем на дивана, вратата се затръшна зад гърбовете им. Лудия Макс седна, запали цигара и дръпна дълбоко. Аз се отпуснах от дясната му страна, облегнах се назад и вдигнах крака върху стъклената масичка за кафе. Усмихнах се тъжно и казах:

— Кълна се в Господ, татко, гърбът ми направо ме убива. Нямаш си представа как боли. Болката тръгва от кръста и върви по целия ми ляв крак и е толкова силна, че човек направо може да откачи.

Лицето на баща ми моментално омекна. Очевидно опитът ми успя.

— И какво казват докторите?

Хм-м-м… В думите му нямаше и помен от английския акцент, но пък гърбът ми наистина ме съсипваше и определено ми помогна в подхода към него.

— Докторите ли? Че какво разбират докторите от тия работи? — поклатих глава. — Последната операция само влоши нещата. Само ме тъпчат с хапчета, които ми разстройват стомаха, без да намаляват болката. Все едно, татко. Не искам да те тревожа. Просто се изпуснах. — Свалих крака от масичката за кафе, облегнах се назад и разперих ръце настрани по облегалката на канапето.

— Виж какво — казах меко, — знам, че ти е много трудно да намериш смисъл в цялата тази лудост тук, но повярвай ми: в нея има някаква логика, особено що се отнася до разходите. Много е важно тези момчета да имат пред очите си някаква мечта, към която да се стремят. А още по-важно е да ги държа на ръба на фалита. Погледни ги — посочих към борсовата зала отвъд стъклото. — При всичките пари, които изкарват, до един са без пукнат цент! Харчат до дупка, само и само да се придържат към моя начин на живот. Но не могат, защото не изкарват достатъчно. И така го карат, от заплата до заплата, макар да печелят по един милион годишно. Трудно е да си го представиш, като знам как си израснал, но това е положението. Както и да е, предпочитам да ги държа на ръба на фалита, защото така по-лесно ги контролирам. Помисли добре — всички до един живеят на изплащане — коли, къщи, лодки, вили и всичко останало — и ако изтърват само една заплата, директно затъват в лайната. Все едно съм ги приковал тук със златни белезници. Знам, че мога да им плащам повече, отколкото им давам. Но тогава няма да имат такава нужда от мен. От друга страна, не мога да им плащам и по-малко, защото тогава ще ме намразят. Тъй че им плащам толкова, колкото хем да ме обичат, хем да имат нужда от мен. А щом имат нужда от мен, ще се боят от мен. — Баща ми не откъсваше поглед от устата ми и попиваше всяка дума. — Някой ден всичко това — посочих с брадичка към борсовата зала — ще е изчезнало, заедно с така наречената лоялност. И когато този ден настъпи, не искам да имаш дори и бегла представа за някои от нещата, които са се случвали тук. Именно затова понякога шикалкавя. Не защото ти нямам доверие или не те уважавам, или пък не ценя мнението ти. Напротив, татко; спестявам ти някои неща, точно защото те обичам, защото те уважавам и защото искам да те предпазя от кошмара, когато всичко това започне да се сгромолясва.