Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Междувременно стаята бе обзета от отровна тишина — знак, че е време аз да се заема и веднъж завинаги да сложа край на цялата лудост. Приведох се напред в креслото си, зарових дълбоко из фамозния си речников запас да намеря точно онези думи, които най биха стреснали баща ми, и изрекох с господарски глас:
— Добре, татко, достатъчно с тия глупости! Защо, по дяволите, не успокоиш топката? Тая шибана компания е моя и щом имам шибани легитимни служебни разходи, тогава…
Но Лудия Макс ме сряза преди да завърша мисълта си:
— Искаш да се успокоя, докато вие, дебили такива, се държите като трима идиоти в сладкарница? Мислите си, че краят му не се вижда, нали? Че всичко е едно шибано гигантско парти за позьори като вас… и че няма да дойдат черни дни, нали? Добре, слушайте ме внимателно, мама му стара! Цялата тая шибана лайнарница, цялото това минаване на лични разходи за служебни за сметка на шибаната компания — вече взе да ми писва ми, казвам ви го!
После млъкна и ни фиксира с поглед, започвайки от мен, собствения му син. И сигурно се чудеше дали пък наистина не ме е донесъл щъркелът. Докато се извръщаше от мен обаче, го хванах в един особен ракурс и изведнъж си дадох сметка какъв спретнат и елегантен вид имаше! При цялата лудница Лудия Макс успяваше да запази шика си — категорично предпочитание към тъмносините блейзъри, разперените британски яки, солидните тъмносини вратовръзки и светлобежови габардинени панталони — всичко изработено по поръчка, колосано и изгладено до съвършенство в същата онази китайска пералня, чиито услуги ползваше вече трийсет години. Да, милият ми баща държеше на навиците си.
Та седяхме си ние като примерни ученичета в очакване на следващата му словесна атака, която, както знаех, щеше да настъпи едва след като дръпнеше от цигарата. Накрая, след цели десет секунди, той наистина всмука дълбоко от цигарата си „Мерит Ултра“ с ниско съдържание на катран и разшири двойно размера на гръдния си кош, сякаш бе една от онези риби, дето се надуват, за да изплашат нападателя. После издиша бавно и се сви до нормалния си размер. Раменете му обаче си оставаха огромни, а приведената му напред стойка и сиво-бялата коса му придаваха вид на разярен сто шейсет и седем сантиметров бик.
След това отметна глава назад и пресуши на екс стиропорната чаша, сякаш в нея имаше студена минерална вода, и заклати глава:
— Всички тия пари са изкарани някак си, а вие, имбецили нещастни, ги прахосвате, сякаш няма утрешен ден. Приличате на някакви шибани карикатурни герои. Какво си мислите, бе, че ще стоя и ще ви козирувам, докато разорявате шибаната компания ли? Има ли някой от вас тримата представа колко хора разчитат на нея за шибаната си прехрана? Имате ли някаква идея за риска, на който излагате…
Лудия Макс продължи да нищи ситуацията по типично свой маниер, но аз изключих. Или, по-точно казано, усетих се запленен от невероятното му качество да навързва толкова много ругатни без почти никаква преднамереност, но без това да се отразява на шибаната поетичност на изреченията му. Наистина псуваше страхотно, като побеснял Шекспир! А в „Стратън Оукмънт“, където псуването се смяташе за висша форма на изкуството, да се каже, че някой умее да навързва псувните си, си беше комплимент от висока класа. Лудия Макс обаче пренасяше нещата на съвсем друго ниво; когато истински се напомпаше, като днес, словесните му тиради направо галеха ухото.
Ето, сега клатеше глава с отвращение — или пък скептичност? Е, сигурно по малко и от двете. Както и да е, клатеше глава и обясняваше на нас, тримата кретени, че ноемврийската сметка на „Американ Експрес“ възлиза на четиристотин и седемдесет хиляди долара, от които, по негови изчисления, само двайсет хиляди са легитимни служебни разходи. Всичко останалото било за „лични простотии“, както се изрази той. После с възможно най-застрашителния си тон рече:
— И слушайте сега какво ще ви кажа: и на тримата ви, маниаци нещастни, много скоро ще ви се разкатае фамилията! Помнете ми думата: един ден копелетата от Данъчното ще цъфнат тук и ще ви пуснат една шибана пълна финансова ревизийка, и ако някой не прекрати още отсега цялата тая лудост, вие, копеленца мръсни, ще се намерите сред най-миризливите лайна на света. Именно за да не стане подобно нещо, сега ще ви лепна цялата тая сметка поименно на задниците — и той кимна в знак на съгласие със собственото си изявление. — И един цент няма да отчета служебно — ебал съм ви майката! Не прахосвам аз скапания бизнес, нито пени от него, и сега знаете ли какво ще направя? Ще ви удържа четиристотин и петдесет хиляди направо от шибаните ви раздути заплати и не си мислете, че нещо е в състояние да ме спре!