Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
С крайчеца на окото си мярнах през залата да прелита хартиено самолетче без определена посока. Поне не бяха почнали да го замерят с каквото им попадне! Но много скоро и това щеше да му се случи.
— Туземците стават неспокойни — рекох на Дани. — Май е време да се кача?
— Ако не го направиш, ще го направя аз. Вече ми се повдига!
— Добре де, отивам.
Избрах най-прекия път, за да стигна до Стив, който беше зациклил върху шибаната „Мери Лу“. Точно преди да му изтръгна микрофона им каза, че била идеалната обувка за абсолвентката — издръжлива и на разумна цена.
Докато се усети, изтръгнах микрофона от ръката му и едва тогава осъзнах, че от прехласване по собствените си обувни шедьоври дори беше престанал да се поти. Толкова разкрепостен се чувстваше, че изобщо не усещаше как след малко ще го линчуват.
— Какво правиш? — зашепна ми. — Те ме обичат! Седни си. Не виждаш ли, че се справям!
Присвих очи.
— Разкарвай се моментално, Стив! След малко ще започнат да те целят с домати. Толкова ли си сляп? Не виждаш ли, че грам не им пука за шибаната ти Мери Лу! Просто искат да продават акциите ти и да трупат пари. Иди при Дани и разпусни за момент, преди да са се юрнали на сцената, за да разпорят нещастната ти бейзболна шапка и да скалпират последните седем косъма по главата ти!
Стив, слава Богу, се предаде и слезе от сцената. Вдигнах дясната си ръка, молейки за внимание, и залата утихна. С подигравателен тон и с устни почти долепени до микрофона подканих верните си стратънци:
— Хайде, момчета, да благодарим с аплодисменти на Стив Мадън и на неговата специална обувка. Защото, докато слушах за палавата малка Мери, ми се прищя да грабна телефона и да започна да въртя на всичките си клиенти. Така че искам всички до един — в това число и асистентките — да изръкопляскате на Стив Мадън и на неговата секси обувчица „Мери Лу“! — пъхнах микрофона под мишница и започнах да ръкопляскам.
Последваха неистови бурни овации! Всички стратънци пляскаха, тропаха с крака, виеха, свиреха с два пръста в уста и се хилеха неконтролируемо. Отново хванах микрофона и помолих за тишина, но никой не ме чуваше. Моментът ги беше увлякъл. Най-сетне залата утихна.
— Добре — казах. — Сега, след като ви мина, искам да ви обясня защо Стив е такава откачалка. Тоест да ви обясня, че зад лудостта му все пак има някаква логика. Ами, човекът си е гениален творец, тоест по дефиниция следва да си е леко превъртял. Необходимо условие за имиджа му.
Кимнах убедено с глава, макар да се питах дали в казаното от мен изобщо се съдържа някакъв смисъл.
— Но ме слушайте, и то внимателно. Стив не само е способен, надарен да надушва новите тенденции в обувната мода. Това, което го отличава от останалите дизайнери на обувки в Америка, е, че самият той създава тези тенденции. Имате ли представа каква рядкост е това? Да откриеш някой, който създава една модна тенденция, а след това я и налага? Хора като Стив се пръкват веднъж на десетина години! И когато изплуват, стават световноизвестни. Хора като Коко Шанел, Ив Сен Лоран, Версаче, Армани, Дона Карън и… неколцина други.
Направих няколко крачки към залата и сниших глас, сякаш бях проповедник:
— И с човек като Стив на пулта такава компания няма накъде да върви, освен право към стратосферата. Помнете ми думата: това е компанията, която открай време чакаме. Именно тя ще качи „Стратън“ на съвсем друго ниво. Тази, която заедно ще…