Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Бях набрал скорост, а мисълта ми тръгна по друга тангента. Започнах да пресмятам печалбата, която ми предстоеше да изкарам. В главата ми запулсира грандиозната цифра от двайсет милиона долара. Това беше най-груба сметка, а изчисленията бяха съвсем прости. От двата милиона оферирани единици, един милион отиваха направо в мишите ми дупки. Впоследствие щях да ги откупя от мишите си дупки за по пет-шест долара всяка и да ги вкарам в собствената ни фирмена сметка за търговия с ценни книжа. После, с помощта на силната си борсова зала, която щеше да осигури голямо търсене за тези акции, щях да вдигна цената им до двайсет долара, което щеше да ми даде счетоводна печалба от четиринайсет-петнайсет милиона. Всъщност цената нямаше да я вдигам аз — щях да оставя черната работа на останалите от Уолстрийт. Ако останалите брокерски и търговски фирми научеха, че съм готов да изкупя единиците обратно дори и на най-високата цена, на която пазарът ги предлага, щяха да вдигнат цената толкова, колкото поисках! Трябваше само леко да го пошушна на няколко ключови играчи — и останалото щеше да е история. (А това вече го бях направил.) На улицата се мълвеше, че „Стратън“ ще купува единицата дори за двайсет долара, така че колелото вече се бе завъртяло! Невероятно! Да изкараш толкова пари, без да извършиш престъпление! Вярно, използването на миши дупки не беше съвсем чисто, но нищо не можеха да докажат в моя вреда. На това му викам аз разюздан капитализъм!
— … като космическа ракета и продължава да лети. Един Господ знае докъде ще стигне цената на акциите? Двайсет? Трийсет? Дори да съм само частично прав, тия цифри са смешно ниски! Компанията е способна на много повече. Докато се усетим, току-виж акциите й започнали да се търгуват на петдесет, дори на шейсет! И не говоря за някакъв неопределен момент в бъдещето. Говоря за сега, за настоящия момент. Слушайте какво ви казвам: „Стив Мадън Шуз“ действително е най-хитовата компания сред всички производители на дамски обувки. И точно в този момент поръчките към нея валят! Няма универсален магазин в Америка — вериги като „Мейси“, „Блумингдейл“, „Нордстръм“ и „Дилърд“, — в който и една наша обувка да се задържа — такъв хит са, че буквално ги разграбват от рафтовете!
Знаете, надявам се, че като брокери имате определени задължения към клиентите си; в качеството си на техни доверени лица, така да се каже, сте длъжни да грабнете телефона в момента, в който приключа, и да направите всичко, което зависи от вас — дори ако трябва да им извадите шибаните очи, — да ги накарате да закупят максимален брой акции в „Стив Мадън Шуз“. Искрено се надявам, че сте наясно с това, защото, ако не сте, накрая ще си имаме някои сериозни неприятности. Става дума за вашия дълг! Дългът ви към клиентите! Дългът ви към фирмата! И дългът ви към самите себе си, дявол да го вземе! Тъй че направо натъпчете тия акции в гърлата на клиентите си и ги карайте да ги преглъщат, додето не кажат „Купи ми двайсет хиляди акции“, защото за всеки инвестиран долар клиентът ви ще получи обратно цял куп долари. Мога да ви кажа и куп приказки за светлото бъдеще на „Стив Мадън Шуз“. Мога да ви занимавам и с основните й планове — за фирмени магазини, повишената ефективност на производството, за популярността на обувките й дотам, че дори не им трябва реклама, и как масовите производители са готови да плащат за лиценз, за да се доберат до моделите ни, но в крайна сметка всичко това е без значение. Единственото, което интересува клиентите ви, е дали акциите се покачват — нищо друго.
Понамалих темпото:
— Слушайте, момчета, колкото и да ми се иска, не мога да хвана телефона и да продавам акции на вашите клиенти. Вие сте тези, които ще грабнете слушалките и ще действате. Защото всичко се свежда до действието. Няма ли действие, и най-добрите намерения на света си остават единствено намерения.
Поех дълбоко въздух и продължих:
— Сега искам всички да погледнете надолу — посочих към бюрото пред мен. — Виждате едно черно нещо пред себе си. Виждате ли го? Това прекрасно малко изобретение се нарича телефон. Ще ви го кажа буква по буква: Т-Е-Л-Е-Ф-О-Н. И знаете ли какво? Този телефон не е програмиран сам да набира номера! Без шибаните действия от ваша страна, той си остава една проста пластмасова кутия — нещо като заредена карабина M16 без обучен стрелец, който да дръпне спусъка. Разбирате ли ме: само действието на добре обучения морски пехотинец или професионален убиец превръща M16 в смъртоносно оръжие. И в случая с телефона действията трябва да дойдат от вас — добре обучените стратънци, добре обучените убийци, които не приемат „не“ за отговор, които не затварят телефона докато клиентът им или купи, или умре; хора, наясно с факта, че всеки телефонен разговор приключва с продажба и че основният въпрос е кой на кого продава. Ти ли продаде стоката си? Ти ли се оказа по-обиграният, по-мотивираният, по-смелият, който овладява разговора и успява да осъществи продажбата? Или клиентът е успял да ти продаде оправданията си — че не можел точно сега да си позволи да инвестира, защото моментът не бил подходящ, или трябвало първо да го обсъди с жена си, или със съдружника си, или с дядо си Коледа, или с шибаната си баба Яга.